Вълшебни приказки

Изгоненият син

Препоръчва се за възраст над 5 год.
5мин
чете се за

Живели някога мъж и жена, които имали един син. Той бил още дете, когато майка му починала. Скоро след това, мъжът се оженил отново. Ала новата жена ужасно мразела заварения син, защото бил копие на умрялата си майка. Мащехата тормозела момчето по всевъзможен начин и омразата ѝ стигнала до там, че започнала да мисли как го убие. Ала плановете ѝ се провалили.

Тогава започнала да настоява мъжът ѝ да изпъди момчето, като заплашила, че иначе тя ще си отиде. След непрестанни молби и заплахи, той най-сетне склонил. Завел сина си в една далечна гора и когато се озовали в дълбините, той рекъл на момчето:
– Почакай тук, че сбърках пътя. Ще се върна да потърся вярната пътека.
Той се изгубил между дърветата, а момчето останало да чака. Часовете се нижели един след друг и най-сетне клетото момче разбрало, че е изоставено. Започнало да притъмнява и то се покачило на едно дърво. Оттам видяло, че в далечината пламти огромна клада. Бързо слязло долу, тръгнало към огъня и когато стигнало, заварило огромен старец, истински гигант, да седи край огъня. В началото хлапето се уплашило, но после гладът стопил страха му. То доближило великана и помолило учтиво:
– Добър вечер, господине! Може ли да пренощувам край огъня с вас?
Старият великан останал смаян и рекъл:
– Добре дошло, момчето ми! Разбира се, че можеш да останеш, но я ми разкажи как се озова ти сам самичък в пустошта?
Момчето разказало за патилата си. Щом старецът разбрал, че това дете си няма никой на света, го осиновил, отгледал го и го научил да ловува.

Времето вървяло и момчето пораснало – станало млад красив мъж.

Една сутрин, когато се приготвял да иде на лов, старецът му казал:
– Днес можеш да стреляш по всякакъв дивеч, но гарвани не трябва да раняваш.
Момъкът бил вече опитен ловец, но когато чул заръката, се сетил, че по гарван не бил стрелял никога и му се дощяло поне веднъж да опита.

И привечер той го направил. Втурнал се да прибере мъртвата птица, но на земята, покрита с бял сняг, намерил само три капки кръв и едно черно перо. Той се загледал и рекъл:
– Бих искал да имам жена, бяла като този сняг с бузи, алени като кръвта, а косите ѝ да са черни като това гарваново перо.

По пътя за дома той съжалил, че е посегнал на птицата и щом се прибрал, признал всичко на своя осиновител. В началото старецът ужасно се ядосал, но момъкът тъй искрено се разкаял, че бащата се поуспокоил и тогава момъкът му разказал за думите, които изрекъл над гарвановото перо. Старецът отвърнал с усмивка:
– Може да имаш такава жена, ако последваш съвета ми. Иди до езерото на дванайсет часа път оттук в гората, което ти показах. Три девойки с корони на главите се къпят в него по това време. Преди да влязат във водата, те свалят короните и ги оставят на брега. Ти се промъкни, грабни короната на първата и тичай към дома, без да поглеждаш назад.

Изглед от Хинтерзее – Anton Schiffer (Австрия, 1811-1876)

Синът направил както старецът го посъветвал, но тъкмо щял да хукне с короната, когато девойката му извикала, а той се спрял и се обърнал. Ненадейно тя силно го ударила и изтръгнала короната си от ръцете му. От удара така пострадал, че с мъка успял да се прибере у дома.

На следващия ден всичко се повторило. Но на третия ден той грабнал короната на най-малката девойка и хукнал към дома, без да поглежда назад. Девойката го последвала и той я взел за своя жена.

Известно време двамата живели в мир и радост заедно. Но един ден ги поканили на сватба. Имало танци и младата съпруга танцувала по-хубаво от всички. Хората я гледали в захлас и удивление. Щом видяла това, тя помолила своя съпруг да ѝ даде короната само за този ден. Той отишъл и я донесъл, но тя едва я сложила и отлетяла нанякъде, бърза като стрела. Съпругът останал много нещастен. Събрал във вързоп малко багаж и поел по белия свят да търси своята любима жена.

Дълго време бродил нашир и надлъж. Веднъж замръкнал в една тъмна гора. Там видял три дявола, които разгорещено се карали. Момъкът ги попитал защо вдигат тази врява и те му разказали, че баща им преди време умрял и им оставил в наследство три вълшебни предмета – тояга, шапка и плащ. Тоягата можела да превърне всяко живо същество в каменен стълб. Шапката правела онзи, който я носи невидим, а с плаща всеки можел да иде, където пожелае.

Тримата не можели да се споразумеят как да поделят предметите, защото всеки искал и трите. Скитникът предложил да отсъди вместо тях. Тримата трябвало да се качат на планината отсреща и по даден сигнал да се втурнат към момъка. Който стигне пръв, ще вземе и трите предмета. А дотогава той щял да пази тоягата, шапката и плаща.

Дяволите се съгласили и се качили на планинския връх. Но щом подал сигнал, те така се втурнали, че изпопадали в процепите на скалите и си счупили вратовете.

Момъкът продължил напред с вълшебните предмети. Когато паднала нощта, той се наметнал с плаща, легнал на земята и си помислил колко му се ще да може утре сутринта да се събуди пред пътната врата на обичната си съпруга.

И на сутринта той се събудил пред една странна къща. Вратата се отворила и една красавица излязла навън. Това била неговата скъпа съпруга.

КРЕДИТ: „The Outcast Son“, Austrian Fairy Tales and Legends, ПРЕВОД: Лорета Петкова, – ©prikazki.eu 2021; КОРИЦА: Старинна коледна картичка – Franz Karl Delavilla, 1907;

prikazki.eu