Вълшебни приказки

Избата на вещиците

3мин
чете се за

Смахнатия Ян се влюбил в едно момиче, което живеело самó с овдовялата си майка. Приятелите му го предупреждавали много да внимава, защото двете били вещици, но той не вярвал. Един ден решил да разбере дали това е истина.

Привечер, като отишъл да се види със своята годеница, изглеждал много уморен и приказвал вяло с жените. След малко си килнал стола към стената, прихлупил шапка над очите си, за да може тайно да ги наблюдава и се престорил на заспал.
– Мисля, че заспа, – казала майката.
– Ще проверя, – отговорило момичето и нежно го повикала по име. Младежът сякаш не чувал нищо, дори не трепнал и двете жени се убедили, че спи дълбоко.

Майката облякла красива червена рокля, дъщерята също се пременила с най-хубавите си дрехи. После извадили две тухли от дъното на печката, измъкнали бурканче с помада и намазали лицата и ръцете си с нея. Накрая прибрали всичко и излезли.

Надигнал се тогава Ян, тихо като мишка се промъкнал до вратата и надникнал през ключалката.

„Над плетовете и оградите,
отиваме в Испания,
в избата направо.“

ги чул да казват и в този миг изчезнали от погледа му.

– Трябва да разбера какво означава всичко това, – си казал годеникът. Отишъл до печката, извадил бурканчето помада от скришното му място и намазал лицето и ръцете си, а после казал

„През плетовете и оградите,
отивам в Испания,
в избата направо.“

Издигнал се като птица в небето и скоро се озовал в едно мазе в Испания. Там видял своите две вещици в компания, дошла от всички краища на света, но сякаш всички били полудели. Вместо шапки, някои носели кюнци или тигани на главите си. Други били наполовината човеци, наполовина жаби или елени. В единия ъгъл готвели странни ястия под ръководството на черна гарга с очила, която стискала рецептата с ноктите на крака си.

Смахнатия Ян изглеждал в плачевно състояние. Целите му дрехи висели на парцали, а кожата му била ужасно изподрана.
– Защо пристигаш в толкова окаян вид? – попитала неговата годеница.
– Казах „През плетовете и оградите“, – отговорил Смахнатия Ян, – може да не вярваш, но половината ми кожа и дрехи остана по трънаци и телени огради.
– Трябваше да кажеш „Над плетовете и оградите“, – му казало момичето.

Цялата компания се събрала около богатата трапезата – хапнали плодови сладкиши и пили вино от огромни бокали. Една вещица с огромна шапка заедно с двете си черни котки, организирала игрите. Но Ян бил вече уморен и този път наистина заспал дълбоко.

Когато се събудил, била изчезнала цялата компания. До входа на мазето стар човек седял до малка маса пред бутилка вино.
– Къде отидоха дамите, които аз познавам? – попитал Ян.
– Тръгнаха си, – отговорил той.
– Как мога и аз да си ида у дома? – попитал Ян с тревога в гласа.
– Има само един начин, – отговорил дребния човек. – Яхни това прасе и то ще те отведе право у вас, но не трябва да изричаш нито дума, каквото ще да става.
– О-о щом това е всичко, ще се справя. – казал Ян. – Знам как да си държа езика.

Бързо възседнал животното и двамата потеглили. Прасето се движело невероятно бързо и с лекота преодолявало всякакви препятствия. Прескачало над ровове и плетове докато стигнали накрая до една река широка близо десет метра. „Няма как да пресечем отсреща“, си помислил Ян, но мисълта едва минала през главата му и Хо-о-оп – прасето без усилие се приземило на другия бряг.
– Колко славен скок! – смаяно извикал Ян, но едва изрекъл тези думи и цопнал във водата.

Как излязъл на брега, аз със сигурност не знам.

КРЕДИТ: Zoo Vertellen de Vlamingen, Pol de Mont & Alfons De Cock; The witches’ cellar, 1917 – превод от английски език Лорета Петкова – ©prikazki.eu 2020, Илюстрации Jean de Bosschère КОРИЦА: Wilhelm Busch, 1843 – c. 1920 Rijks Museum

Всичкитворби