Вълшебни приказки

Историята на принцеса Хасе

13мин
чете се за

Преди много, много години, в Нара – древната столица на Япония, живял мъдрият принц Тойонари Фудживара. Съпругата му била знатна, добра и красива принцеса на име Мурасаки. Според обичая в Япония многоуважаемите им семейства ги отредили един за друг още като много млади и оттогава те живеели щастливо.

Но въпреки семейната сполука, двамата скърбели много – годините се нижели една след друга, ала нямали деца. Те много се измъчвали, защото и двамата копнеели да се сдобият с дете, да го отгледат, за да радва старините им, да носи фамилното им име и да продължи рода им.

След внимателно обмисляне, принцът и прелестната му съпруга, решили да направят поклонение в храма Хасе-но-Куанон. Те се надявали, че Милостивата Майка Куанон, ще откликне на молбите им. Надявали се, че след дългите години на молитви, богинята ще ги дари с рожба, защото това било единственото желание в живота им. Всичко останало, което животът можел да предложи на смъртен, те го притежавали, но не струвало нищо, защото повикът на техните сърца оставал неудовлетворен.

И така, принц Тойонари и съпругата му заминали за храма на Куанон в Хасе. Дълго време останали там – ден след ден кадели тамян и се молели на Куанон, Небесната Майка, да удовлетвори желанието на техния живот. И ето – молитвите им били чути.

Най-сетне принцеса Мурасаки родила дъщеря. Радостта ѝ била безгранична, а когато показала детето на съпруга си, решили да го кръстят Хасе-Химе, в признателност на милостивата богиня Куанон за безценния дар. Грижели се за малката принцеса с огромно внимание и нежност и детето пораснало силно и красиво.

Когато момиченцето станало на пет години, майката се разболяла и нито лекарите, нито чуждоземните лекарства можели да я спасят. Преди да издъхне, тя повикала дъщеря си, нежно я помилвала и рекла:
– Хасе-Химе, нали знаеш, че аз няма да живея дълго? Въпреки това, ти трябва да пораснеш добро момиче. Много се старай да не създаваш грижи на своята бавачка или на някой от семейството. Твоят татко сигурно ще се ожени някой ден и новата съпруга ще заеме моето място. Ако стане така, недей да тъжиш, а приеми тази втора жена за своя истинска майка. Бъди послушна и предана дъщеря. Помни, че когато пораснеш, трябва да се прекланяш на по-висшите и да бъдеш любезна с хората под теб. Не забравяй това. Аз умирам с надежда, че ще пораснеш и ще станеш възхитителна и добра жена.

Хасе-Химе изслушала майчините думи с дълбоко уважение и обещала да изпълни всичко, както ѝ било казано. Има една поговорка за такива случаи: „Каквато е душата на три, такава е и на сто години“. И ето, Хасе-Химе израснала такава, каквато скъпата ѝ майка пожелала – послушна и добра принцеса, макар че била твърде малка да разбере каква огромна загуба е да останеш без майка.

След смъртта на своята съпруга, принц Тойонари Хасе се оженил повторно за една благородна дама на име Теруте. Уви, колко различна била от добрата и мъдра принцеса Мурасаки! Тази жена носела зло и жестоко сърце. Изобщо не обичала завареното момиче и често повтаряла:
– Тя не е мое дете! Тя не е мое дете!

Ала Хасе-Химе понасяла държането ѝ търпеливо – любезно се отнасяла към втората си майка, винаги се подчинявала и никога не създавала около себе си грижи, – та Госпожа Теруте нямала причини да се оплаква.

Малката принцеса била много прилежна ученичка, а любимите ѝ занимания били поезия и музика. Всеки ден тя се упражнявала по няколко часа. Баща ѝ наел най-изкусните учители, за да се научи да свири на кото, да усвои калиграфия и да създава поеми. Когато навършила дванадесет години, свирела толкова красиво, че получила покана да свири пред императора заедно с втората си майка.

Поканата била по случай фестивала на Черешовия цвят. В чест на този празник в императорския дворец се организирало пищно тържество. Сам императорът се отдал на радостта от новия сезон и наредил принцеса Хасе да му посвири на кото, а майка ѝ да акомпанира на флейта.

Императорът седял на своя трон, а пред него имало спусната завеса от фини бамбукови щори, оплетени с пурпурни пискюли, за да може Негово Височество да вижда всичко без да бъде наблюдаван, защото простосмъртните нямали право да виждат свещеното му лице.

Макар и много млада, Хасе-Химе вече била опитен музикант и често удивлявала своите учители с невероятната си памет и талант. В този изключителен момент, момиченцето свирело превъзходно. Но втората ѝ майка, която по природа била мързелива, не си направила труда да репетира и не акомпанирала добре. Затова една придворна дама била помолена да свири вместо нея. Това било огромно унижение и тя полудяла от завист, че се проваля там, където заварената ѝ дъщеря преуспява. И сякаш за да се объркат още повече нещата, императорът изпратил куп красиви подаръци на малката принцеса като награда за виртуозното ѝ изпълнение в двореца.

Ала имало и още една причина принцеса Теруте да мрази силно заварената си дъщеря. За късмет тя родила на принца момче, но в дълбините на сърцето често си повтаряла:
– Ако Хасе-Химе я нямаше, момчето ми щеше да разполага с цялата любов на баща си.

И понеже не успяла да научи как да се владее, позволила на позорната си мисъл да се разрасне в ужасяващото желание да убие заварената дъщеря.

Тя тайно си набавила отрова, напълнила две бутилки със сладко вино и в едната изсипала отровата. Веднъж през май, по времето на фестивала на момчетата, Хасе-Химе играела с малкото си братче. Всички негови играчки – славни воини и велики герои – били разпилени наоколо, а тя му разказвала удивителни истории за всеки от тях. Двамата толкова се забавлявали и често избухвали във весел смях, заедно с бавачките. Майката влязла в стаята с двете бутилки вино и малко вкусни сладкиши.
– Двамата сте толкова весели и добри, – рекла с усмивка подлата принцеса, – че донесох малко сладко вино и сладкиши за награда на добрите ми дечица.
И при тези думи тя напълнила от всяка бутилка по една чаша.

Хасе-Химе не познавала вероломната природа на втората си майка, поела доверчиво първата чаша и я подала на малкото си братче, а другата взела за себе си.

Подлата жена била белязала внимателно отровната бутилка, но се стреснала когато влязла в стаята. Сипала припряно виното и без да иска подала чашата с отровно вино на собственото си дете. През цялото време тя осторожно наблюдавала малката принцеса, но за нейно удивление нямало никаква промяна в младото момичешко лице.

Внезапно малкото момче извикало и се загърчило по пода, разкъсвано от болка. Майка му се хвърлила към него, като пътьом се погрижила да събори двете винени бутилки, и вдигнала детето. Бавачките се втурнали да викат доктор, но нищо не успяло да спаси момчето – след час то издъхнало в обятията на майка си. В онези стари времена докторите не разбирали много и обявили, че момчето имало вродена непоносимост към вино и от това умряло.

Жестоката жена била наказана да погуби собственото си дете, защото посегнала на другото. Вместо да обвини за станалото себе си, тя намразила Хасе-Химе още повече. Нейното извратено и отровно сърце закопняло още повече да премахне принцесата.

Когато Хасе-Химе навършила тринадесет години, вече я смятали за надарена поетеса. Това постижение било високо ценено от дамите в стара Япония и онзи, който го притежавал, бил на голяма почит.

Настъпил дъждовният сезон в Нара. Всеки ден ставали наводнения, които опустошавали района наоколо. Река Татсута, която тече през градината на императорския дворец, напуснала бреговете си и неспирното бучене на бесните водни талази пречело на императора да си почива. От дългото безсъние той се разболял. Издадена била имперска заповед към всички будистки храмове свещениците непрестанно да молят Небесата да спре шума от наводненията. Но уви! Всичко било напусто.

Тогава из дворцовите кръгове се зашушукало, че принцеса Хасе, дъщерята на принц Тойонари Фудживара, вторият министър в двора, била извънредно надарената поетеса, макар и толкова млада, а нейните преподаватели потвърдили слуховете.

В прастари времена една прекрасна талантлива поетеса трогнала Небесата със своите молитви в строфи и измолила дъжд, за да спаси народа от страшната суша и надвисналия глад. Тази история била записана от древния биограф на поетесата Пно-но-Комачи. Ако принцеса Хасе напише поема и я съпроводи с молитви, дали не би могла да спре шума на буйната река и да излекува императора?

Дворцовата мълва най-сетне достигнала до самия император и той изпратил заповед до принц Тойонари.

Смайването и страхът на Хасе-Химе били огромни, когато баща ѝ предал какво се очаква от нея. Непосилна била тежестта, която се стоварила на младите ѝ плещи – да спаси живота на императора с достойнството на стиховете си.

Най-сетне принцесата завършила поемата и я изписала на лист хартия, украсен със златен прах. Придружена от баща си, техните слуги и няколко придворни, девойката пристъпила към бреговете на ревящата река и със сърце, въздигнато до Небесата, тя започнала да рецитира своята поема с прочувствено вдигнати нагоре ръце.

Смаяли се всички нейни придружители. Бурните води и страховитото бучене в миг се укротили в отговор на нейните молитви, а скоро след това императорът се възстановил.

Негово величество бил очарован и я въздигнал в ранг Чинджо, за да я отличи. Оттогава всички много я заобичали и с уважение я наричали Чинджо-Химе.

Единствено втората ѝ майка не се радвала на този успех. Виняла момичето за смъртта на детето, което отровила сама, и не можела да понесе как малката принцеса се издига, белязана с благоволението на самия император и възхищението на целия двор. Завистта и ревността горели в сърцето ѝ като бесни пламъци. Много лъжи изрекла на съпруга си за Хасе-Химе, но всичко било напразно. Той не обръщал внимание на нейните измислици, като остро ѝ отвръщал, че греши.

Ала ето че веднъж принц Тойонари бил изпратен задълго надалече и в неговото отсъствие злата му съпруга съзряла възможност да премахне момичето. Наредила на един възрастен васал да отведе невинната девойка в планината Хибари – най-дивото място в страната – и там да я убие. Тя съчинила ужасяваща история за малката принцеса и добавила, че единственият начин да се спаси честта на семейството е като се убие момичето.

Катьода, нейният васал, бил длъжен да се подчинява. Ала той решил, че е по-разумно да се преструва, докато отсъства бащата на момичето. Качил Хасе-Химе в паланкин и я придружил до най-самотното и пусто място, което намерил в дивия район. Клетото дете разбирало добре, че няма смисъл да протестира и правела каквото ѝ кажат.

Старият васал знаел, че младата принцеса е невинна. Ала без да я убие, той не можел да се върне, затова останал с нея в пустошта. С помощта на местни селяни успял да построи малка къща и извикал тайно жена си при него. Добрите стари хора правели всичко по силите си за изпадналата в немилост принцеса. Момичето не загубило вяра в баща си – знаела, че щом разбере, че я няма, ще я потърси.

След няколко седмици принц Тойонари се върнал и жена му разказала, че Хасе-Химе извършила нещо лошо и избягала от страх да не би да я накажат. Той едва не се разболял от притеснение. Всички в къщата му разказали една и съща история – Хасе-Химе внезапно изчезнала, но никой не знаел къде и защо. От страх да не избухне скандал, той не разгласил станалото. Търсел дъщеря си навсякъде, където се сетил, но напразно.

Един ден, за да разсее малко ужасната мъка, той свикал своята свита и казал, че иска да идат на лов за няколко дни в планината. Скоро всички били готови и очаквали своя господар на градските порти. Принцът бързо препуснал към планините Хибари, а свитата поела след него. Скоро принцът се отделил напред и се озовал сам в една тясна, много красива долина.

Докато се оглеждал насам-натам, омаян от прекрасната гледка, той забелязал малка къща на един от хълмовете и ясно чул красив чист глас да декламира силно и отчетливо.

Обзет от любопитство кой се учи толкова прилежно в тази пустош, той се смъкнал от коня, оставил го да пасе и тръгнал към къщичката. Когато наближил, удивлението му нараснало, защото видял, че рецитира една красива девойка. Вратата на къщата била разтворена и тя седяла с лице към приказната гледка. Той внимателно се заслушал и разбрал, че тя рецитира будистки текст напълно отдадена. Любопитството му все по-силно се разгаряло. Той забързал и през портичката влязъл в малката градина. Погледнал към момичето и смаяно видял изгубената си дъщеря Хасе-Химе.

Тя толкова била потънала в поемата, че не забелязала баща си, докато той не заговорил:
– Хасе-Химе! – извикал той, – Ти ли си това, Хасе-Химе?!
От изненада тя едва успяла да осъзнае, че пред нея е застанал скъпият ѝ татко, и за миг изгубила способност да се движи и говори.

– Татко мой, татко мой! Наистина ли това си ти! Ах, татко мой! – било единственото което успяла да промълви. Тя се спуснала към него, обхванала ръкава му и като скрила лице в дрехата му, избухнала в сълзи.

Баща ѝ я погалил по косата и нежно я помолил да му разкаже какво се е случило, но тя само плачела и той взел да се чуди дали това не е сън.

После излязъл верният васал Катьода, поклонил се до земята на своя господар и разказал дългата история за цялата беда – как и защо принцесата се озовала тук и останала единствено на грижите на двама стари слуги.

Удивлението и възмущението на принца нямали граници. Той прекратил лова и поел към дома заедно с дъщеря си. Един от свитата препуснал напред, за да занесе в дома радостната вест. Щом мащехата научила какво се е случило, обзета от страх, че ще срещне гнева на съпруга си и че низостта ѝ ще се разкрие, избягала и никой не чул нищо повече за нея.

Старият васал Катьода бил награден с най-велики почести за вярната си служба и до края на дните си живял щастливо, посветен на малката принцеса, а тя никога не забравила, че дължи живота си на предания благородник.

Принц Тойонари нямал син и затова осиновил по-малкия син на един придворен благородник, за да бъде негов наследник и да се ожени за Хасе-Химе. След няколко години сватбата се състояла. Хасе-Химе доживяла до стари години и казват, че била най-мъдрата, предана и красива дама, живяла някога в древния дом на принц Тойонари. Тя имала радостта да представи своя син – бъдещия господар – на своя баща, преди той да се оттегли от активния живот.

И до днес в един будистки храм в Киото се пази парче от гоблен. На тази бродерия с копринен конец е извезано как Буда се появява от лотосов цвят. Казват, че това е създадено от ръцете на принцеса Хасе.

КРЕДИТ: The Story of Princess Hase, Iwaya Sazanami, Истории от древна Япония, преразказани на английски от Теодора Озаки; ПРЕВОД от английски език ©prikazki.eu 2021, КОРИЦА: „Чуджо-Химе“, гравюра от серията „Образци за мъдри и смели жени“, Utagawa Kuniyoshi 1843; ИЛЮСТРАЦИИ: „The Japanese Fairy Book“, New Yourk 1906

Подобни приказки