Храбрият овчар

В една тясна долина, обградена с високи скали, където винаги било мрачно и зловещо, в малка каменна къща живеел магьосникът Рор. Всички се плашели и странели от него, защото бил наистина страшен, а очите му блестели свирепо. Хората си шушукали, че можел да превръща всеки в каквото поиска – риба, птица или звяр.

Никой не знаел как и кога бил дошъл този магьосник, но всички гледали да го избягват.

Веднъж млад овчар на име Изаки, пастир на селското стадо, изгубил едно агне и тръгнал да го търси. Изкатерил планината и се спуснал в долината на магьосникa. На всяка крачка по пътя си срещал змии и гущери, но не им обръщал внимание.

Щом Изаки наближил къщичката, магьосникът изскочил отвътре страшно ядосан.
– Какво търсиш тука? – викнал отдалече.
– Знаеш ли къде се изгуби моето агне? – попитал Изаки.
Вълшебникът се изсмял, изблещил очи и казал:
– Черният вълк го разкъса. Още жертви ще вземе звярът от тебе. Черният вълк е непобедим, чуваш ли?
– Щом е така – отвърнал Изаки, – ще се справя с него. Не жаля живота си, защото искам да избавя и другите от злия звяр.
– Внимавай – заплашил магьосникът, – зло ще те сполети! Повече не ме питай!
– Аз зная какво правя и никой не може да ме уплаши – отвърнал Изаки и си тръгнал към къщи.

Същия ден Изаки събрал своето стадо и грижливо го заключил. После облякъл кожени дрехи, грабнал острия си нож и тръгнал да търси страшния вълк. Изведнъж в нощната тишина се разнесъл зловещ вой:
– У-у-у!
Трепнал Изаки, но не се изплашил, а продължил право към гласа.

Наистина, това бил голям черен вълк, със страшни огнени очи и изплезен червен език.
– Разбойник! – извикал Изаки. – Не ме е страх. Трябва да избавя хората от тебе, ако ще и да загина.
Тогава черният вълк извикал с човешки глас:
– Безумецо!… Да се споразумеем помежду си и да заживеем двамата хубаво. С твоето мъжко сърце ще покорим целия свят.
Но Изаки не слушал лицемерните думи. Тикнал левия си юмрук право в зиналата уста на вълка, а с дясната ръка му нанесъл смъртоносен удар с ножа си. В този миг треснал страшен гръм и Изаки паднал в безсъзнание до тялото на черния звяр.

Едва призори, по изгрев слънце, Изаки се свестил. Одрал черната кожа на звяра, метнал я през рамо и тръгнал за дома през долината на вълшебника. Искал да му покаже, че е убил черния вълк.

Колко много се учудил, като видял, че в мрачната долина всичко е променено. Цялата била покрита с безброй красиви цветя и зелени ливади. Всред тях се издигали хубави къщи. Мъже, жени и деца благославяли Изаки.
– Да живее Изаки! – викали те – да живее нашият освободител от злия магьосник.
Хората го понесли на pъце към разкошен дворец. В градината на двореца го чакала чудно хубава девойка със своята свита.

Изаки дълбоко се поклонил на момичето. То си подало ръката и казало:
– Поздравявам те, храбри и благородни Изаки, победителю на злия магьосник! Сам виждаш какво стори като победи черния вълк, под чиято кожа се криеше самият магьосник. Преди много години той омагьоса нашето царство и ни превърна в змии и гущери, а къщите ни в пусти купчини камъни. От днес ти ще управляваш нашата земя и ще станеш мой съпруг!
– Да живее Изаки, нашият спасител! – викнал събраният народ и провъзгласили Изаки за владетел.