Вълшебни приказки

Храбрият овчар

Препоръчва се за възраст над 5 год.
3мин
чете се за

В една тясна долина, обградена с високи скали, където винаги било мрачно и зловещо, живеел магьосникът Рор в малка каменна къща. Всички се плашели и страняли от него, защото бил наистина страшен и очите му свирепо блестели. Говорело се, че можел да превърне всеки в каквото пожелае – риба, птица или звяр.

Никой не знаел как и кога бил дошъл този магьосник, но всички гледали да избягат от него.

Веднъж млад овчар на име Изаки, пастир на селското стадо, изгубил едно агне и тръгнал да го търси. Изкатерил планината и се спуснал в долината на магьосникa. На всяка крачка по пътя си срещал змии и гущери, но не им обръщал внимание.

Щом Изаки приближил къщичката, магьосникът изскочил отвътре страшно ядосан.
– Какво търсиш тука? – му викнал отдалеч.
– Знаеш ли къде се изгуби моето агне? – попитал Изаки.
Вълшебникът се изсмял, изблещил очи и казал:
– Разкъса го черният вълк и още жертви ще вземе звярът от тебе. Черният вълк е непобедим, чуваш ли?…
– Щом е така – отвърнал Изаки, – ще се справя с него. Не жаля живота си, защото искам да избавя и другите от злия звяр.
– Внимавай, – го заплашил магьосникът, – зло ще те сполети! Повече не ме питай!
– Аз зная какво правя и никой не може да ме уплаши – отвърнал Изаки и си тръгнал за вкъщи.

Същия ден Изаки събрал стадото и грижливо го заключил. После облякъл кожени дрехи, грабнал ножа си и тръгнал да търси страшния вълк. Изведенъж в нощната тишина се разнесъл зловещ вой:
– У-у-у!
Трепнал Изаки, но не се изплашил, а тръгнал право към гласа.

Илюстрация: Mizuno Toshikata, 1895 – Rijks Museum

Наистина, това бил голям черен вълк, със страшни огнени очи и изплезен червен език.
– Разбойник! – извикал Изаки. – Не ме е страх. Трябва да избавя хората от тебе, ако ще и да загина.
Тогава черният вълк извикал с човешки глас:
– Безумецо!… Да се споразумеем помежду си и да заживеем двамата хубаво. С твоето мъжко сърце ще покорим целия свят.
Но Изаки не слушал лицемерните думи. Тикнал левия си юмрук право в зиналата уста на вълка, а с дясната ръка му нанесъл смъртоносен удар с ножа си. В този миг тряснал страшен гръм и Изаки паднал в безсъзнание до тялото на черния вълк.

Едва призори, на изгрев слънце, Изаки се свестил. Одрал черната кожа на звяра, метнал я през рамо и тръгнал за дома през долината на вълшебника. Искал да му покаже, че е убил черния вълк.

Колко много се учудил, като видял, че всичко се е променило в мрачната долина. Сега била обсипана с безброй красиви цветя и зелени ливади. Всред тях се издигали хубави къщи. Мъже, жени и деца благославяли Изаки.
– Да живее Изаки! – викали те – да живее нашият освободител от злия магьосник.
И те го понесли на pъце към разкошен дворец. В градината на двореца го чакала чудно хубава девойка със своята свита.

Изаки дълбоко се поклонил на момичето. То си подало ръката и казало:
– Поздравявам те, храбри и благородни Изаки, победителю на злия магьосник! Сам виждаш какво стори като победи черния вълк, под чиято кожа се криеше самият магьосник. Преди много години той омагьоса нашето царство и ни превърна в змии и гущери, а къщите ни в пусти купчини камъни. От днес ти ще управляваш нашата земя и ще станеш мой съпруг!
– Да живее Изаки, нашият спасител! – викнал събраният народ и провъзгласили Изаки за владетел.

КРЕДИТ: Храбрият овчар, японска приказка, в.Славейче, бр.9 1942, РЕДАКЦИЯ: Л.Петкова, ©prikazki.eu 2021

prikazki.eu