Хитър Петъркратки приказки

Хитър Петър и селският чорбаджия се заварили в банята. Щом се изкъпали, чорбаджията наметнал чаршафа, изпъчил се и се тупнал по гърдите:
– Петре, като ме гледаш тъй гол, колко ме оценяваш?
– Хм, колко ли? Десет гроша!
– Глупак! – разсърдил се чорбаджията. – Само чаршафът струва десет гроша!…
– Та аз само него смятам! – отговорил Хитър Петър.

Покъщнината на Хитър Петър била бедна: до огнището се мъдрело едно гърне, на водника висели две котлета, на полицата имало наредени три-четири писани пръстени паници, а до леглото в ъгъла седял големият сандък с дрехите на стопаните.

В Петровото село имало един крадец. Веднъж Хитър Петър забелязал, че крадецът се сниша наоколо и дебне да влезе в къщата му.

Петър се скрил в сандъка и зачакал. След малко крадецът се вмъкнал в стаята, претършувал тук-там, но нищо не му хванало око. „Навярно в сандъка ще намеря нещо!“ – си казал той и повдигнал капака.

В това време Петър се изправил насреща му.
– А, ти тука ли си бил? – стъписал се изненадан крадецът.
– Скрих се, да не си гледам срама – усмихнал се Петър. – Знаех, че нищо няма да ти хареса в моя дом…

Хитър Петър занесъл на пазара да продава един пуяк. Наблизо до него застанал друг продавач. Той държал хубав кафез, а в кафеза подскачало и пеело малко славейче.

Един човек спрял, послушал песента на птичето и запитал продавача:
– Колко искаш за славейчето?
– Половин жълтица! – отговорил скромно продавачът.
– Не е скъпо. Хубаво пее! – казал човекът и започнал на око да оценява пуяка.
– А ти колко искаш за пуяка? – попитал той Петър.
– Пет жълтици! – отговорил Петър и го погледнал право в очите.
– За пет жълтици, байно, ще купя двайсет пуяка като твоя! – засмял се купувачът.
– Щом оценяваш това малко птиче половин жълтица, аз колко да искам за моя охранен пуяк? – поклатил глава Петър. – Пуякът има сто пъти повече месо от славейчето.
– Славеят е едно, а пуякът – друго. Те не бива да се сравняват! – започнал да доказва купувачът. – Чуй славейчето как хубаво пее…
– Е! – засмял се и Хитър Петър. – Славейчето пее, а пуякът мълчи. А нали знаеш: говоренето струва сребро, мълчанието – злато…

От малък Хитър Петър обичал да се шегува. Един ден Настрадин Ходжа срещнал момчето на улицата и го закачил:
– Петърчо, кажи ми някоя шега.
– Ще ти кажа, ходжа, но почакай тук, ще изтичам до дома да си взема торбата с шегите! – засмял се Петър, подскочил на куц крак и кривнал в съседната улица.

Настрадин чакал половин час, чакал цял час и все поглеждал откъде ще се зададе момчето. В това време минал един селянин и го запитал:
– Ходжа, какво чакаш тук?
– Чакам Петърчо да си донесе торбата с шегите – смънкал Настрадин.
– Чакай, щом нямаш работа! – усмихнал се селянинът и забързал да разказва за ума на ходжата.

Една нощ някой откраднал Петровото магаре. Сутринта Петър се оплакал на съседа си.
– Къде беше магарето? – попитал съседът.
– В обора.
– А защо не си заключил вратата?
– Хубава работа! – отговорил Петър. – Кой заключва магарето си в обора?!
– Ами тогава защо не си заградиш двора? Дигни висок и дебел зид, та да не може да го прескочи и най-големия крадец!
– Заслужава ли заради едно магаре да ограждам двора си?
– Щом не възприемаш никакъв съвет – отваряй си очите! – ядосал се съседът му. – Магарето не е коте, че крадецът да го скрие в пазвата си!
– Според тебе, съседе, излиза, че не са виновни крадците, а стопаните! – троснато отговорил Петър.

Настрадин Ходжа имал обичай да подрямва следобед. Един летен ден той лежал на сянка под една слива. При него дошъл Хитър Петър.
– Какво има? – попитал го ходжата, без да се помръдне.
– Преди малко – започнал да разказва разтревожено Петър – в ливадите една крава изтърбуши с рогата си друга крава. Изтърбушената крава умря.
– Успокой се – вдигнал ръка Настрадин, – чакай да разбера. Казваш, в ливадите една крава изтърбушила с рогата си друга крава…
– И изтърбушената крава умря, ходжа. Сега какво ще стане? – запитал Петър.
– От изтърбушената крава ще стане хубаво ядене. А другото добиче няма вина! – отговорил спокойно ходжата.
– Тогава аз напразно съм се страхувал! – въздъхнал Петър.
– Защо?
– Защото моята крава изтърбуши твоята.
– А-а-а, чакай тогава, работата е съвсем друга! – скочил като опарен Настрадин.

Срещу един празник Хитър Петър отишъл в бръснарницата да се обръсне. Бръснаря го нямало, затуй чиракът започнал да му сапунисва брадата.
– Къде е майсторът? – попитал Петър.
– Болен е! – отговорил чиракът.
– А ти можеш ли да бръснеш?
– Охо, разбира се, мога! Колко хора съм избръснал! – похвалил се чиракът.

Той насапунисал брадата на Петра, наточил бръснача и започнал да го бръсне. Но така бръснел, че при всяко допиране на бръснача порязвал бузата на Хитър Петър и на всяко порязано място слагал памук.
– Я чакай! – размърдал се Хитър Петър да стане.
– Но, бай Петре, къде така? Не съм те избръснал още наполовина! – зачудил се чиракът.
– Стига толкова! – погледнал се още веднъж в огледалото Хитър Петър. – Нали на половината ми лице посади памук? На другата половина смятам да засея лен!…

Бил хубав есенен ден. Хитър Петър отивал за едно далечно село. Изморил се по пътя и легнал да почине на сянка под голям дъб. На земята под дървото имало много желъди. Петър взел един желъд, поогледал го, измерил с очи дъба и завъртял глава:
– Каква неправда! Голямо дърво – малки плодове, а тънките лозинки раждат тикви, по-големи от човешка глава!
В това време паднал един желъд и го чукнал по носа.
– А, природата си знае работата! – рекъл Хитър Петър. – Добре, че дъбът не ражда тикви!…