Хитър Петър бръснар

Веднъж Хитър Петър окъснял в града и решил да пренощува в един хан. Там били отседнали и други селяни. Седели, пиели кафе и си приказвали. Настанил се Хитър Петър между тях, но те не го познали.

Хората си приказвали за едно-друго и от дума на дума се разприказвали за него. Един твърдял, че бил луд, друг – голям инат и лека-полека го взели на подбив. Хитър Петър мълчал и нищо не казвал.
– Я се поспрете – обадил се някой. – За такъв като него не си струва да си хабим времето. Него всеки може да излъже или подиграе. Искате ли да извикаме бръснаря и да се спазарим да ни обръсне, че утре е неделя и не е редно да ходим на черква небръснати.
– Аз съм бръснар – обадил се Хитър Петър, който досега мълчал.
– Колко пари искаш за всеки?
– Похарчих в хана три гроша. Платете ги и това е достатъчно.
– Добре – съгласили се всички.
– Нека всеки да иде в стаята си. Аз ще взема нещата за бръснене и един след друг ще ви обръсна.
Хората се разотишли по стаите, предоволни от изгодната сделка. Хитър Петър поискал от ханджията калъп сапун, леген и кана с топла вода и се заловил за работа.

Влязъл в първата стая, сапунисал обилно лицето и брадата на човека с хубава пяна.
– Ах, почакай, че съм забравил бръсначите – рекъл на сапунисания.

И така от стая на стая, самозваният бръснар насапунисал всички. Сапунът бил черен и доста лют, та ако някой посмеел да си отвори очите, толкова му залютявало, че ще не ще, зажумявал отново. Накрая Хитър Петър насапунисал и себе си толкова, че да не могат да го познаят. После излязъл и силно се развикал:
– Бре! Какво стана? Къде изчезна бръснарят, дето ме заряза насапунисан? Бързо да го хванем!

Каква суматоха, какъв смях настанал, когато наизлезли всички от стаите си и се спогледали – до един омазани в пяна! Едни се разтичали да ловят бръснаря, други искали вода да се измият, трети охкали и си триели очите от лютивата пяна. А всеки, който ги погледнел, се превивал от смях.

През това време Хитър Петър бил вече далеч от хана.