Битови приказки

Хаджията и овчарят му

Препоръчва се за възраст над 5 год.
2мин
чете се за

Един човек забогатял много и намислил да отиде на Божи гроб – да стане хаджия. По онова време да идеш и да дойдеш от хаджилък, трябвало дълго време. Добре, ама кой ще му пасе овцете? Те не били малко – тъкмо триста. Питал тук, питал там – най-после намерил овчар, спазарил го и му рекъл:
– Аз отивам на хаджилък. Оставям ти триста овце. Да ги пазиш, да ги вардиш и като се върна, за всичко сметка да ми дадеш. С чисто и бяло лице пред мене да излезеш.
– Добре, добре, господарю. Добър ти път! Аз ще имам грижа за стадото.

Господарят отпътувал. Тогава овчарят продал половината стадо и прибрал парите в джеба си. Като наближило време да си дойде хаджията, той продал и другата половина от стадото. Оставил само една овца да пасе в градината на хаджията.

Като се върнал хаджията, овчарят заклал и тая овца, взел кожата й, взел едно гърне с кисело мляко и се представил пред господаря.
– Добре дошъл, господарю, честит хаджилък!
– Чест ти господ дал, овчарю. Как е стадото?
– За стадото не питай, дядо хаджи. Сметката ми е чиста.
– Думай да видим!
– Като замина ти, господарю, минаха се два-три месеца, чу се дума, че си загинал – удавил си се в морето. Мене ми стана жал, продадох половината от стадото и парите раздадох на сиромаси „за бог да прости“. После се научих, че си бил жив, тогава продадох и останалите овце, само една оставих и парите раздадох на сиромаси „за здраве на хаджията“.
– Е, ами едната овца?
– Като чух, че си дошъл, заклах я курбан на бога. Та това ми е сметката, дядо хаджи, чиста и ясна. Ето ти кожата на последната овца, ето ти отгоре и едно гърне мляко от мене.

Хаджията, като видял каква е работата, ядосал се, грабнал гърнето с млякото, излял го върху главата на овчаря и го изритал навън.

Млякото изцапало цялото лице на овчаря.

Той излязъл на пътя, а около него се събрали хора и се чудели какво му се е случило.
Овчарят им казал:
– Що се чудите? Комуто са чисти сметките, така му е бяло лицето.

prikazki.eu