Градинката на вдовицата

Една вдовица имала градинка, която граничела с градината на халифа. Скимнало веднъж на великия господар да си разшири имота и поискал да купи градинката на жената, ала тя не приела. За нищо на света не щяла да се раздели с единственото си парче земя. Тогава везирът на халифа насила ѝ отнел имота.

Тръгнала клетата жена да търси справедливост. Търсила тук, търсила там – никъде не намерила. Най-после чула за един мъдър и справедлив човек. Отишла при него и изплакала мъката си.

Един ден, докато халифът и придворните му си почивали в новата част на градината, пред тях се явил един старец. Върху магаренцето му нямало нищо, освен една празна торба.

Учуден, халифът го попитал какво желае.
– Господарю наш – рекъл старецът, – дошъл съм да те помоля за разрешение да напълня ей тази торба с пръст от разширението на градина ти.
– Напълни, напълни – съгласил се халифът. – Нямам нищо против.

Старецът напълнил торбата с пръст, завързал торбата и помолил халифа да му помогне да я отнесат и качат на магаренцето.

Халифът се засмял и посегнал да вдигне торбата, но не успял дори да я мръдне – тежала като олово. Халифът погледнал смаяно стареца, а той поклатил глава и казал:
– Господарю, виждаш ли колко тежи пръстта само в тази торба? А мислил ли си как ще издържиш теглото на отнетата от бедната жена земя, когато дойде ден и изправиш на съд пред Аллаха?
Думите на стареца за Божия съд стреснали халифа. Прегърнал мъдреца и рекъл:
– Признавам, сгреших пред Бога. Още днес ще върна земята на жената. А на тебе, праведни старче, давам този пръстен да го носиш като награда за справедливостта ти.