Голям Сечко, Малък Сечко и баба Марта – двама братя и една сестра, имали общо лозе. От него те изкарвали три бъчви вино – на всекиго по една.
Голям Сечко цял ден ходи, скита по калове, по студове, сняг го вали, вятър го духа и вечер се върне капнал от умора. Седне да си почине, хапне си, пийне си, каквото му е редът, че чашка, че двенки, че килце, че две – изпил си бъчвата с виното.
Малък Сечко и той като брат си. По реките ходи, леда чупи, снега топи, порои отправя, горите чисти, гнезда за скорците готви, цял ден ходи нагоре-надолу, умори се, върне се вечер, хапне си, пийне си. Ха чашка, ха още една, че килце, че две – и той си изпил виното.
Тръгнат двамата братя на сватба, на кръщавка или някъде на гости и умират от срам, че нямат вино.
А пък бъчвата на баба Марта си стои в зимника непобутната – пълна-пълненичка.
Няма какво! Двамата братя решили да изпият виното на сестра си. Решили и го сторили. Днес тоя точне, утре оня точне – и виното се свършило.
Дошла баба Марта, запретнала ръкави, разшетала се да среща пролетта, както е прилично. Шетала, шетала, уморила се, седнала да си почине. Рекла да похапне, сетила се за винцето и рекла да си пийне.
Като отишла при бъчвата – що да види. В нея не останало ни капка. Дъгите ѝ се разсъхнали, обръчите ѝ се разхлабили.
Разбрала баба Марта, че е ограбена от братята си, разсърдила се, разфучала се, леле-мале – насреща ѝ се не излиза! Фучала, бесняла, клела, викала, па седнала, та заплакала. Сълзи реки потекли от очите ѝ.
Плакала, плакала, най-после се утешила.
– Ех, ако са го изпили, моите братя са го изпили, не са чужди хора я – казала тя и се засмяла.
Утешила се, но все пак ѝ било мъчно и обидно, че останала без винце и че братята я излъгали.
И всеки път, кога си спомни за това, тя се сърди и плаче, но ядът бързо ѝ минава и тя пак се засмива.
КРЕДИТ: „Голям Сечко, Малък Сечко и Баба Марта“, 1908г. – Елин Пелин;
