Големи лъжи

Върви лъжец от село на село, та лъже, върви брат му ден по-късно след него, та маже.
Лъжецът. Като идвах насам видях едно яйце голямо, голямо, та чак прохода в планината затиснало. Цял ден обикалях и не можах да го обиколя…
Селяните. Бре, истината ли казваш! Много чудеса сме чули, но такова не сме…
Брат му. Що е право – право. Яйце не видях, но видях една птица голяма, голяма, та засенила с крилата си цялата планина и полето до половина… Цял ден по сянка вървях.
Селяните. А-а!… Това яйце ще да е от тая птица!

Върви лъжецът от село на село, та лъже, върви брат му ден по-късно по него та маже.
Лъжецът. Като вървях из полето, изви се братя, една буря, един вятър! Мен лъжа, вам истина, та подхвана един керван от триста магарета, та ги въртя, та ги спуска, та чак в синьото небе ги вдигна.
Селяните. Бре, човече, що думаш! Триста магарета да върти, та в синьо небе да ги вдигне!
Брат му. Що е право – право. Ни буря видях, ни вятър видях, ама днес като идвах насам, видях от синьо небе магарешки самари да падат.
Селяните. А-а, видиш ли!.. Тия самари са от ония магарета!

Върви лъжецът от село на село, та лъже, върви брат му ден по-късно по него та маже.
Лъжецът. Видях, братя, една кула висока, висока, та чак върхът ѝ не се види. Преди три години майсторът ѝ турнал покрива и тръгнал надолу да слиза, а още го няма.
Селяните. Тю бре!.. да не повярва човек!
Брат му. Какво да не вярва? Аз видях като падна една голяма брадва оттам… Кога е изпусната не знам, ама докато да падне на земята, дръжката ѝ била изгнила.
Селяните. Бре! Майсторът трябва да я е изпусна на слизане.