Битови приказки

Глупчо

2мин
чете се за

След смъртта на един богат селянин, според обичая, най-големият син трябвало да поеме домакинството. Но той от малък живеел в планината с козите и понеже бил неопитен, искал да отстъпи правото на малкия си брат. Но жена му искала да е господарка вкъщи и не дала. Тропнала с крак и му рекла, че ще го научи.

Най-напред потрябвала игла за шев и пратили новия домакин да я купи. На връщане от пазара, минал край обора и видял, че яслите на воловете са празни. За да не затрие иглата докато им пренесе сено, я боднал в купата сено. Там тя се смесила със сухата трева и не могъл да я намери.

Като чула това, жена му започнала да се кара и да го учи.
– Ах, бре, глупчо глупав! Така ли се носи това? Завива се в хартия и се прибира в джоба.

Следващия път го пратили за вар. Купил една торба вар, увил торбата в хартия, но колко и да се мъчил да я пъхне в джоба си, не успял. Затова оставил торбата до пътя и отишъл да пита жена си, как да я донесе, щом не му влиза в джоба.

След него минали хора, намерили оставеното и го отнесли. Жена му се скарала още по-лошо и рекла:
– Ах, бре, глупчо глупав! Така ли се носи това? То се връзва на връв и се мята на рамо.

На следващия пазар го изпратили да купи овен. Отишъл на пазара, купил овена, вързал го с въже за шията и го метнал на рамо. Докато се прибере, овенът се задушил от въжето и умрял.
– Ах бре, глупчо глупав! Така ли се носи това? Връзва се с въжето за шията и се подкарва с тояга.

На следващия пазар го пратили да купи глинена стомна. Вързал я внимателно за шийката, заудрял я – в начало леко, но понеже не тръгвала, заудрял все по-силно и по-силно, докато накрая станала на парчета. Засрамен от хората, които го били наобиколили и се заливали в смях, хукнал да бяга и спрял чак в планината при козите. Оставил домакинството на малкия брат, макар и да не било по мерак на жена му.

ПУБЛИКУВАНА: Глупчо, в. Славейче, бр.22, 1907 – Чичо Стоян, РЕДАКЦИЯ: Лорета Петкова, КОРИЦА:

Всичкитворби