Басни & Истории за животни

Глупавият вълк

4мин
чете се за

Един гладен вълк видял в една ливада кон.
– Ха – рекъл вълкът, – каквото търсех, намерих.
Отишъл той при коня и му казал:
– Добър ден, дръгльо!
– Добро да намериш, сиви вълко!
– Чий си ти?
– Попов.
– Значи, за моя закуска готов!
– А бре, Вълчо, а бре, глупчо, за какъв обяд ще ти послужа, когато и кожата не ми е одрана – казал конят.
– Е, как да я одера? – попитал вълкът.
– Иди зад мен, хвани ме за опашката и дръпни. Кожата ми сама ще се изхлузи …

Послушал го вълкът, отишъл зад него и – тъкмо се приготвил да го хване за опашката – конят му теглил един такъв хубав ритник по муцуната, че му светнали очите.

Отървал се Вълчо жив оттук и тръгнал да бяга. Ето край гората пасе овен.
– Добър ден, виторог Овенчо!
– Добро да намериш, сиви вълко!
– Чий си ти?
– На поп Щербап.
– Значи, на мене за кебап.
– А бре, Вълчо, а бре, глупчо, кебап се лапа наведнъж, пък аз съм голям, как ще ме глътнеш току-тъй – ще ме измъчиш!
– Е, как мога? – попитал вълкът.
– Как? Застани тука, отдолу, разтвори си устата повечко и чакай. Аз ще се залетя отдалеч и ще се бухна в стомаха ти наведнъж.
Вълкът се съгласил, запънал се с краката си, разтворил устата и чакал.

Разиграл се виторогият овен отдалеч, засилил се, затичал се, ударил с рогата си Вълчо по муцуната и беж – да го няма.

Три пъти наш Вълчо се преметнал, три пъти от болки завил, три пъти корема си попипал, три пъти се попитал:
„Глътнах ли овена, или не?“ – И три пъти си отговорил:
„Трябва да съм го глътнал, тежко ми е, не мога да стана!“

Както и да е, станал Вълчо. Отведнъж му пригладняло, та на очите му притъмняло. Искал зъбите си да потрака – зъби в устата му не останали.
„Е – казал си Вълчо, – с един овен наяждам ли се аз; чакай още нещичко да потърся!“
Подвил опашка и тръгнал, а червата му къркали от глад.

Като приближил селото, гледа – насреща му свине.
– Добър ви ден, тлъсти свине!
– Дал бог добро, вълчи сине!
– Чии сте вие?
– Попови…
– А-а, попови, значи, за моя обед готови!
– Готови, готови, Вълчо – казали свинете, – но преди да ни ядеш, хвани една от нас за ухото, да ти посвири с гайда. Това ни е от баща занаят останало. Хем ние ще поиграем, хем ти ще се повеселиш.

Вълчо ги послушал, хванал едно прасе за ухото, а то заквичало, засвирило с оная ми ти гайда, та всички хора от селото се затекли да видят какво има. Видял Вълчо, че тичат хората и че всеки носи дърво в ръка. Разбрал, че не е чиста работата, оставил прасето и беж – да го няма.

Отишъл Вълчо в гората, засрамен и гладен.

В това време насреща му – по пътеката – се задал селският шивач с аршин в ръка. Той въртял аршина в ръка, подсвирквал си и от време на време смъркал емфие.
– Добър ден, селянино! – казал Вълчо.
– Добро да намериш, горянино! – отговорил шивачът.
– Ще те изям!
– Добре – казал шивачът, – ала не мога се побра в корема ти. Дай да го премеря!
– Като ще мериш, мери – казал Вълчо, – само по-скоро, защото много съм гладен.
Шивачът хванал Вълчо за опашката, че като почнал да го мери… Бие и вика:
– Аршин нашир, аршин надлъж! Аршин нашир, аршин надлъж!
Той бие, Вълчо скача. Той бие, Вълчо скача, докато му се откъснала опашката – и избягал.

В гъстата гора събрал Вълчо другарите си да им се оплаква. Мислили вълците, кроили, най-после решили да хванат шивача и да го изядат. Тръгнали да го гонят.

Като усетил каква е работата, шивачът се качил на едно високо дърво и се притаил. Надушили го вълците, спрели се под дървото. Стоят и мислят как да смъкнат шивача. Най-после намислили. Ще легне глупавият вълк на земята, а те ще се накачат един въз друг на него, докато стигнат шивача. Речено – сторено. Почнали те да се качват един на друг и наближили шивача.

– Ех, то ще ме изядат, ами чакай поне едно емфие да си смръкна – казал шивачът и отворил кутийката, хванал с два пръста повече, че като кихнал: – Аб-ки-ху, аб-ки-ху!…

Глупавият вълк, който лежал отдолу, помислил, че шивачът вика: „Аршин надлъж, аршин нашир!“ Подплашил се, скочил и побягнал, а вълците се натъркаляли като дини от кола и погнали Вълчо, задето ги изплашил. Стигнали го и го разкъсали на парчета.

Всичкитворби