Вълшебни приказки

Гълъбчето

Препоръчва се за възраст над 5 год.
2мин
чете се за

Едно време, кой знае кога било, в едно градче, кой знае къде било, живяло едно момче, кой знае кое било.

Това момче било мъничко, но много обичало да ходи в съседната гора, да разваля птичите гнезда, да чупи яйцата и да мъчи малките пиленца.

Веднъж, като търсело гнезда в гората, то загубило пътя и не могло да се върне назад.

Настъпила нощта. Изгряла голяма светла месечина, и сенките на дърветата започнали да играят като живи. Момчето се изплашило, седнало до едно кладенче и започнало да плаче.

Чули го орлите, сойките, бухалите, всички птици, на които то разваляло гнездата и се натрупали около него. Всички започнали да го бият с крилете си и да го кълват с човките си. Момчето започнало да плаче още  по-силно.

Тогава от кладенчето излязла младата царица на гората – пазителка и покровителка ма горските птички и на цветята. Тя била чудна хубавица. На главата си имала венец от най-хубави цветя. На пръстите ѝ блестели безценни камъни, на шията ѝ били закачени гердани от разноцветни росни камъни.
– Защо плачеш момченце, – попитала тя и му дала една китка горски ягодки, които носела в ръка.
– Загубих се! – отговорило с плач момчето.
– Защо си дошло в гората? – попитала хубавата горска царица.
Детето пак се разплакало.
Тогава вместо него отговорили птиците:
– Това момче чупеше яйцата ни, разваляше гнездата ни и мъчеше малките ни птички, добра царице. И ние искаме да му изкълвем очите.
– Не, – казала добрата царица. Простете му. Аз ще го взема и ще го науча на добро.

Царицата взела за ръка малкото момче и го повела из гората. Птиците се разотишли по гнездата си.

Царицата завела момчето в палатите си и се заела да го учи. Но то било лошо и лениво момче. Добрата царица понякога плачела от мъка. Тя се опитвала цели три месеца. Но момчето нищо не научило. Научило само две букви от буквара: Г и У.
Другите букви не могло да научи, а на всички викало или Г или У.
– Чети! – му казвала царицата, като му подавала букварчето.
Момчето отваряло книгата и започвало да срича:
– Г-у – Гу, Гу – Гу…

Най-накрая царицата се разсърдила и заклела:
– Иди, – казала тя, – далеч от мен. Стани малка птица, хвърчи из гората и гукай по цял ден!
И малкото момче се обърнало на гълъбче.
И до днес то хвърка из горите и повтаря тая неразбираема сричка, която някога било научило:
– Гу – Гу – Гу!

КРЕДИТ: Приказката е публикувана неподписано във вестниче Чавче, 1913. Авторът вероятно е Елин Пелин.

prikazki.eu