Гадател

Имало едно време един мързелив селянин – наричали го Бръмбара. Мързяло го с честен труд да си изкарва прехраната, та станал гадател. А за да накара хората да вярват, че той наистина знае да гледа, откраднал от една жена платно и го скрил в плевника ѝ. Отишла жената при Бръмбара и го помолила да ѝ каже къде се е дянало платното.
– А какво ще ми дадеш, ако ти кажа? – попитал гадателя.
– Десет оки брашно и ока сирене.
– Добре, ела след два дена.
Почнал гадателя да врачува и след два дена ѝ казал къде е изгубеното платно.

След една седмица се изгубил конят на един болярин: гадателят го бил откарал в гората и го вързал за едно дърво. Повикал болярина Бръмбара и му казал:
– Коня ми откраднаха, ако го намериш ще ти дам сто гроша.
– Конят ти е вързан в гората на това и това място.
Довели коня от гората, дал боляринът сто гроша на гледача. Прочул се Бръмбара по цялото царство.

Случило се така, че на царя се загубил венчалния пръстен. Търсили, търсили – никъде не могли да го намерят. Изпратил царят да докарат гадателя колкото се може по-скоро. Намерили го, турили го в една каруца, и хайде в столицата! „Сега ми отиде главата!“, – мислел си гадателя. – „Как ще му намеря пръстена?… Има да си патя, ако се разсърди царят!…“
– Добре дошъл гадателю! – казал царят. – Отгатни къде е пръстена, ако го намериш – богато ще те наградя, а пък ако не – главата ще ти отсека.
И след тези думи царят заповядал да го сложат в една специална стая: цяла нощ там да стои, да гледа, и на сутринта да му даде своя отговор. Седнал гадателят в стаята и си мислел:
„Какъв отговор мога да му дам утре! Не е ли по-добре да избягам, докато главата ми още стои на раменете?!“ Измислил това и решил да избяга веднага, щом пропеят трети петли.

Царският пръстен бил откраднат от придворните: царския слуга, кочияшът и готвача. Когато прочутият гадател се готвел да избяга, тримата били в съседна стая и си приказвали.
– Лошо, момчета! Ами ако гадателят ни познае? Какво ще ни направи царя?… Слагай глава на дръвника, и повече нищо!…
– Я да погледнем през ключалката! – обадил се един от крадците, – ако не гадае – ще мълчим, ако гадае, няма какво да се прави – ще му дадем пръстена и ще го помолим да не ни издава на царя.

Отишъл слугата да надникне през ключалката, а в това време пропял първият петел.
– Слава тебе господи! – провикнал се гадателят. – Единият вече се обади, трябва да почакам и за другите.
Изплашил се слугата и изтичал при другарите си:
– Зле е момчета – позна ме, дявол да го вземе! Едвам надникнах през дупката и го чувам как говори „Единият вече се обади. Трябва да чакам и другите да се обадят!“
– Почакай, и аз ще ида да погледна през ключалката, – казал кочишияшът.
Запели втори петли. Гадателят пак си казал:
– Слава тебе Господи! И вторият дочаках, остава още един…

– Лошо братя, и мене ме позна!
Тогава готвачът казал:
– Момчета, ще ида и аз, ако и мен познае, не ни остава друго, освен да се хвърлим в краката му и да го молим за прошка.

Пропели и трети петли, и то тъкмо тогава, когато готвачът надникнал да гледа.
– Слава богу! И третият се обади! – казал гледачът и отворил вратата да бяга. Щом го видели крадците, паднали на колене и започнали да го молят:
– Смили се над нас и не ни издавай на царя!
– Добре, прощавам ви! – казал гадателят, взел пръстена и го метнал под едно легло.

На сутринта царят попитал:
– Как е, гадателю? Научи ли кой е откраднал пръстена?
– Научих царю честити, пръстенът се търкаля под това легло. Ей го!

Царят щедро наградил гадателя, заповядал да го нагостят и напоят богато, а самият той излязъл да се поразходи в градината си. На връщане той хванал един бръмбар, стиснал го в шепата си и отишъл право при гадателя.
– Ако си истински гадател, кажи какво има в ръката ми!
Гадателят се изплашил и започнал сам да си говори:
– Сега Бръмбаре, падна в царските ръце!
– Прав си, прав си гадателю! казал царят и наградил гадателя още по-богато.