Ехо

Един богат човек не можел да спре да се хвали със своите обширни владения: нивя, ливади, гори и пасища. Най-много се хвалел той с един хубав планински дол, който издавал ясно ехо – ехо, което отговаряло като същински човек.

Той често канел приятелите си на разходка из тая местност, устройвал им богати гощавки и ги учудвал с ясното ехо на дола.

А това чудно ехо, което тъй ясно отговаряло, не било нищо друго, освен слугата на богаташа, скрит в гората и научен от господаря си да отговаря като ехо.

Веднъж се случило щото тоя усърден слуга да отсъства дълго време от вкъщи. На господаря му дошли гости и поискали да им покаже знаменитото ехо. За да не се засрами, той изпратил в гората един от новите си слуги, който бил съвсем прост и незапознат с работата. Пратил го да се скрие там и го научил как трябва да се отзовава на всяко повикване, за да мислят гостите, че това е ехо.

3авел богатият човек приятелите си в гората. Пили, яли, приказвали и най-после рекъл да им покаже чудното ехо. Изпъчил се той, заобиколен от всички, и викнал колкото му глас държи:
– Иване, тук ли си?
– Тук съм, тук съм, господарю, откога ви чакам! – отговорил високо слугата, който бил поставен да служи за ехо.