Битови приказки

Едно за друго

Препоръчва се за възраст над 5 год.
3мин
чете се за

Като се къпел един цар в реката, попаднал надълбоко и щял да се удави. Наблизо минавал селянин – добър човек, добродушен старик. Чул вик, притекъл се и спасил царя. От благодарност царят не знаел как да възнагради своя спасител. 3авел го в палата, гостил го хубаво и му подарил една буца злато, голяма колкото конска глава.

Взел селянинът златото и тръгнал за вкъщи, а насреща му коняр, цяла чарда коне пасе:
– Добър ден, дядо! Откъде така?
– От града ида, право от царския палат.
– Какво ти даде царят?
– Буца злато колкото конска глава.
– Ха да се разменим: дай на мен златото, а ти си избери най-добрия кон.
Взел селянинът най-добрия кон, дал златото и пак тръгнал.

Върви си той, върви, а насреща му говедар, говеда пасе.
– Добър ден ти, дядо. Откъде така?
– От града ида, право от царския палат.
– Какво ти даде царят?
– Буца злато колкото конска глава.
– Къде е тя?
– Дадох я за кон.
– Ха да се разменим, дай на мен коня, а ти вземи най-добрия вол!
Взел селянинът вола, поблагодарил и тръгнал.

Върви си той върви, а насреща му овчар, сиво стадо пасе.
– Добър ден ти, дядо. Откъде те Господ носи?
– Ида от града, право от царския палат.
– Какво ти даде царят?
– Буца злато колкото конска глава.
– Къде е то?
– Замених го за кон.
– Къде ти е конят?
– Замених го за вол.
– Дай ми вола, а ти вземи най-добрия овен.
Избрал си старикът най-добрия овен, поблагодарил и тръгнал.

Върви си той, върви, а насреща му свинар, свине пасе.
– Добър ден ти, дядо, откъде така?
– От града, ида право от царския палат.
– Какво ти даде царят?
– Буца злато колкото конска глава.
– Къде е тя?
– Дадох я за кон.
– Къде е конят?
– Дадох го за вол.
– Къде ти волът?
– Дадох го за овца.
– Дай на мен овцата, а ти вземи най-добрата свиня.
Избрал най-добрата свиня и тръгнал.

Върви си селянинът, върви, а насреща му бакалин с голяма кутия на гърба.
– Добър ден, дядо, откъде така?
– Ида от града, право от царския палат.
– Какво ти даде царят?
– Буца злато колкото конска глава.
– Къде е тя?
– Смених я за кон.
– Къде е конят?
– Смених го за овца.
– Къде е овцата?
– Смених я за свиня.
– Дай на мен свинята да ти дам най-хубавата игла.
Избрал селянинът най-хубавата игла и тръгнал. Вървял, вървял, стигнал до дома, минал през плета, изгубил иглата.

Изскочила насреща бабичката му:
– Ох, старчето ми, къде се изгуби? Как ми беше жал за тебе! Къде ходи, къде се губи? До царя стига ли?
– Стигах.
– Какво ти даде царят?
– Буца злато колкото конска глава.
– Къде е то?
– Дадох го за кон.
– Къде е конят?
– Дадох го за вол.
– Къде е волът?
– Дадох го за овца.
– Къде е овцата?
– Дадох я за свиня.
– Къде е свинята?
– Дадох я за игла. Исках подарък, бабо, да ти донеса.
– Къде е иглата?
– Скочих през плета и я изгубих.
– Нищо, нищо, слава Богу, че се върна. Ела сега да обядваме.

И до ден днешен си живеят дядо и баба и приказват за тая буца злато, голяма колкото конска глава.

prikazki.eu