Дядо Коледа рисува
на прозореца гори
и цветя с корони чудни,
диви мечки и сърни.
Малкото дете разглежда
тая сребърна гора
приказката го повежда
и то тръгва из леса.
Гонят се снежинки чисти
и изпращат му привет –
стига то и се здрависва
със царкинята от лед.
Ала от дъха детински
гаснат златните звезди
и царкинята пролива
бисерните си сълзи.
Приказката се стопява
и пред детските очи
зад прозореца избистрен
светят първите зари.
Там по оня път далечен
Дядо Коледа дойде
и в шейната си донесе
за прекрасното дете
топли дрешки и играчки,
и най-после чуден дар
цветна книга с ясен надпис
за първолачето – буквар!
Малкото дете разлиства
всяка страница с ръка,
и очите му лъчисти
пият първите слова.
Дядо Коледе, благодаря!
КРЕДИТ: „Дѣдо Коледе, благодаря!“ – Богданъ Овесянинъ – в.Барабанче бр.31, 1938г. – редактор Любомир Дойчев;
