Двете вълшебни цветя

Веднъж един млад, беден ловец излязъл в гората на лов. Внезапно край себе си чул рев на вълк и след миг покрай него се стрелнала задъхана сърна. Звярът бил толкова близо зад нея, че само след няколко скока щял да я достигне. Ловецът стрелял и повалил кръвожадния вълк. За миг се уплашил, че преди да стреля отново, сърната ще му избяга, но когато опънал отново тетивата, сърната, вместо да избяга, приближила разтреперана и тъй трогателно го погледнала с големите си очи, че ловецът безкрайно я съжалил и макар че живеел в оскъдица, решил да се смили над нея.

С последни сили сърната доближила до краката му и се строполила от изтощение, а ловецът с любов и състрадание я погалил по главата. Внезапно животното изчезнало, а пред удивения ловец се появила бляскава фея и заговорила мило:
– Бъди благословен, ти, беден, смъртен, състрадателен човеко! Над мен тегнеше проклятие, което ме превърна в сърна и ми предвеща да не мога да се освободя другояче освен чрез ловец, който от жал да надмогне не само ловджийската си страст, но и неотложната си нужда и да ме пощади. Приеми моята благодарност и награда за твоето състрадание и доброта. Виж тези две растения. Едното ще ти донесе богатство, а другото може да излекува всяка душевна и телесна болка и, също като първото, е чудодейно. Вземи ги и добре се възползвай от тайната им сила. Сбогом!

Щом казала това, добрата фея изчезнала, а ловецът бавно започнал да идва на себе си. След това разровил почвата около двете растения, извадил ги и ги занесъл вкъщи, всяко засадил в отделна саксия и ги сложил на малкото си прозорче. Още на следващия ден растенията се разлистили. Едното, ненагледно красиво, с възхитителен цвят и омаен аромат, събирало в едно великолепието и красотата на лилията и розата. Другото било клонче без цвят, без никакъв мирис и съвсем дребно. С първото, великолепното цвете, обаче станало още по-голямо чудо. На всяко венчелистче започнали да се явяват капчици роса, необичайно големи и с възхитителен блясък, които бързо растели и се втвърдявали – накрая капвали и се превръщали в чисти диаманти. Ловецът място не можел да си намери от изумление, защото все пак поназнайвал колко са скъпи тези камъни. Взел един, занесъл го на градския търговец на скъпоценности и го предложил за продан. Получил изненадващо голяма сума и ненадейно бил избавен от цялата си бедност и оскъдица.

От този ден насетне ловецът заживял с целия блясък, който богатството може да предложи. Купил си великолепен замък и наел многобройна свита слуги, заобиколил се с другари, които с богатството си направил изцяло зависими от него. Наслаждавал се на изобилието и бързо-бързо напълно забравил предишната си бедност и доброта. Станал горделив, своенравен и властен, презирал старите си приятели и благоденствието му го карало да се отнася сурово и коравосърдечно дори със сиромасите, които понякога потропвали на вратата му. Полагал всевъзможни грижи единствено за своето цвете. Отдавна бил захвърлил с презрение другото растение в един ъгъл на градината, защото с нищо не привличало окото му. Но за късмет то случило добро място, пуснало дълбоки корени и се разпростряло край стената. Растяло самотно и никой не подозирал скритата му сила.

Но благоденствието на ловеца бавно приближавало своя край. Един ден на небето се явили тъмни облаци. Скоро се извила буря, сини мълнии засъскали и засвяткали из въздуха, гръмотевици се затъркаляли и затрещели. Накрая една светкавица се стоварила върху великолепния замък и в миг го превърнала в лумнал огън. Ловецът едва успял да се измъкне жив. Всичко, което притежавал, се превърнало в пепел.

Съкрушен, ловецът се лутал около тлеещите развалини на замъка. От всички богатства не искал да спаси нищо друго освен вълшебното цвете – извора на неговото щастие. Истински се надявал, че с тайната си сила то е устояло на могъществото на огъня. Скоро намерил тлеещата саксия, но от растението нямало и следа. Дълбоко съкрушен, той напуснал руините на замъка и потърсил своите другари за помощ и утеха. Ала те с презрение му посочили вратата. А бедняците, които го мразели заради коравосърдечието му, се зарадвали на неговото нещастие и го овикали и охулили. Щом изтляла жаравата, ловецът си съградил от развалините една окаяна колиба и заживял в градината на замъка, като се изхранвал от плодовете ѝ. Заприличал на отшелник, който отбягва хората. Мъката от нещастието, но най-вече угризенията на съвестта го карали да преживява дните си в скръб и униние.

Веднъж гладът го отвел в онзи далечен край на градината, където преди много, много време бил захвърлил с пренебрежение второто вълшебно цвете. С почуда забелязал, че лека-полека растението се било разпростряло и обхванало цели лехи от градината. Извадил от земята един стрък и в корените му открил грудки. Имали приятен мирис и той решил да ги опита – вкусът бил превъзходен. Зарадван от откритието, той ги изял и след като се заситил, заспал дълбок и ободряващ сън. Когато се събудил, вечерта била паднала и сега всичко му изглеждало някак в съвсем друга, вълшебна светлина. Цялата покруса, цялата тъга били изчезнали от сърцето му – нямало ги всичките телесни болки, а угризенията на съвестта, които го измъчвали, били заместени от мека печал заради миналите му простъпки и грехове. Почувствал в сърцето си нов кураж и нова сила, бил станал друг, по-добър човек и единственото, което искал сега, било да сподели доброто, дарено от феята, с бедните и страдащи хора. И така, той тръгнал да обикаля от къща на къща, помагал на болните, дарявал на скърбящите утеха и скоро ненавистта на хората към него се заменила с обич и благодарност. Славата на неговата доброта и силата на лекарството, с което вършел своите чудеса, се разнесли навред.

В една далечна страна едничката дъщеря на краля легнала тежко болна. Болна била и снагата, и душата ѝ. И тъй като всички церове на господата лекари се оказали безполезни, кралят обещал, че онзи, който спаси живота и здравето на дъщеря му, ще получи ръката ѝ, а когато му дойде времето, ще наследи и кралската корона, и цялото кралство. Научил за това ловецът и се запътил към кралския дворец. Принцесата изпила неговия лек и само след няколко часа напълно оздравяла.

Щастието на краля и благодарността на излекуваната принцеса нямали граници. Ала бедният ловец не желаел почестите, които му се полагали. Затова разказал на краля цялата истина и какво бил преживял досега. Но кралят, тъкмо заради това, го заобичал двойно повече и му дал дъщеря си за жена. След смъртта на стария владетел ловецът наследил всичките му земи и до дълбока старост царувал справедливо, мъдро и умело.