Скарали се, скарали се
две врабчета сиви,
сиви и свадливи,
зарад една, зарад една
лъжица с просо,
просо ситнокосо.
Чу ги сокол, чу ги сокол,
сокол от далеко,
изви си се леко.
Стрелна око, стрелна око,
падна като камък —
камък отвисоко.
Пух се вдигна, пух се вдигна —
врабча перушина
по полска ширина.
Загинаха, загинаха
две врабчета сиви,
сиви и свадливи.
Златно просо, златно просо
зрее си самичко,
самичко горкичко.
Гледа сокол, гледа сокол
полската ширина —
пълна с перушина.
КРЕДИТ: из „Кой какъв е и защо такъв е“ – Елин Пелин, т.4, хумор за деца, Съставител и редактор: Николай Янков, „Български художник“, 1984;
