Вълшебни приказки

Дванайсет диви патици

Препоръчва се за възраст над 5 год.
10мин
чете се за

Имало едно време една кралица. Веднъж излязла навън през зимата да се повози на шейна. Тъкмо бил паднал пресен бял сняг. Повозила се известно време, но от носа ѝ потекла кръв и се наложило да спре. Докато стояла и чакала да ѝ мине, се загледала в капките кръв по сняга. Замислила се, че има дванадесет сина и ни една дъщеря и си рекла: „Ех, ако имах дъщеря бяла като този сняг и алена като кръвта, синовете ми нямаше да значат нищо за мен.“ Едва изрекла тези думи и една вещица се приближила и казала:
– Ще имаш дъщеря, бяла като сняг и алена като кръв. Щом кръстиш детето, синовете ти ще станат мои.

Минало нужното време и кралицата родила дъщеря – бяла като снега и алена като кръвта, точно както вещицата обещала и я нарекли Снежно-Бяла и Алено-Червена. Всички се радвали, но кралицата била по-щастлива от всички. Когато си спомнила какво ѝ предрекла вещицата, тя повикала златаря и му поръчала да направи дванадесет сребърни лъжички, по една за всеки принц, и още една, съвсем същата, за Снежно-Бяла и Алено-Червена.

Щом кръстили принцесата, принцовете се преобразили на дванадесет диви патици, литнали нанякъде и никой повече не ги видял.

Принцовете литнали нанякъде и никой повече не ги видял.

Принцесата пораснала снажна и красива, но често се държала странно и непрекъснато тъгувала, но никой не можел да разбере защо.

Еедна вечер и кралицата изпаднала в много лошо настроение – споходили я тежки мисли и се сетила за синовете си. Тогава попитала Снежно-Бяла и Алено-Червена:
– Защо си тъй покрусена, детето ми? Ако нещо те измъчва, само ми кажи. Каквото и да пожелаеш, ще го имаш.
– Ах, чувствам се толкова самотна, – отвърнала Снежно-Бяла и Алено-Червена. – Всички имат братя и сестри, а аз си нямам никого. Затова тъжа.
– Ти също имаше братя, – отвърнала кралицата. – Аз имах дванадесет момчета, които бяха твои братя, но ги дадох всички, за да имам теб, – и после разказала на дъщеря си какво се било случило.

Щом принцесата научила това, съвсем изгубила покой. Без значение колко плакала и умолявала кралицата – девойката настоявала да замине. Била решила, че носи вина за случилото се и трябва да напусне бащиния си дом. Вървяла безспир по широкия свят и отишла толкова далеч, че никой не би предположил как е възможно тази деликатна девойка пеша да стигне до там.

Един ден вървяла през обширна гора, но се уморила. Седнала да отпочине на туфа мека трева и заспала. Присънило ѝ се, че навлиза много дълбоко в гората и стига до дървена къщурка, където живеят нейните братя. В този миг тя се събудила и точно пред себе си видяла малка пътечка през зеления мъх, който водел навътре в гората. Тя поела по нея и след време, пристигнала до дървена къщурка, точно каквато сънувала.

Влязла и вътре нямало никого, но видяла дванадесет легла, дванадесет стола и дванадесет лъжички – всичко там вътре било по дванадесет. За пръв път в живота си тя усетила такова щастие, защото разбрала, че е открила своите братя и това са техните легла, столове и лъжички. Бързо наклала огън в огнището, запретнала ръкави и изтупала леглата, сготвила храна и подредила колкото могла. Хапнала малко, но забравила сребърната си лъжичка на масата, и се мушнала под леглото на най-малкия брат, за да поспи.

Едва легнала и чула шум от пърхане и плясък на криле. Влетели вътре дванадесет патици, но щом пресекли прага, се превърнали в принцове.
– Ах, колко топло и хубаво е тук! – изненадали се всички. – Бог да благослови този, който е стъкнал огъня и ни е сготвил тази вкусна гозба! – и всеки взел в ръка сребърната си лъжичка.

Но тогава забелязали, че на масата останала една, съвсем еднаква с техните. Спогледали се и си рекли:
– Това е сребърната лъжичка на сестра ни, а щом лъжичката е тук и тя е някъде наблизо.
– Ако сестра ни е тук, трябва да бъде убита, защото тя е причината за нашата беда, – рекъл най-големия принц.
– Не, – възразил най-малкият. – Срамота е да я убиваме. Тя не носи вина за нашите страдания. Ако някой изобщо има вина за това, това е нашата майка.

Те започнали да я търсят тук и там. Накрая започнали да претърсват леглата и когато стигнали до това на най-малкия брат, я видели и измъкнали.

Най-големият принц пак настоял да я погубят, но тя се разплакала и от все сърце ги помолила:
– Ах, скъпи мои, недейте! Търсих ви толкова много години! С радост бих се пожертвала, само и само да ви избавя.
– Добре, щом искаш да ни избавиш, ще успееш – отвърнали те.
– Ннаучете ме как и аз ще го сторя, каквото и да ми струва това, – рекла принцесата.
– Трябва да набереш памук, – казали принцовете, – да изпредеш и изтъчеш от него платно. Щом си готова от него ще ушиеш дванадесет шапки, дванадесет ризи и дванадесет кърпи, по една за всеки от нас. Докато вършиш това, не трябва да говориш, ни да плачеш или да се смееш. Ако успееш, ще ни спасиш.
– Но къде ще намеря памук за толкова много кърпи, ризи и шапки? – попитала Снежно-Бяла и Алено-Червена.
– Ще ти покажем, – отвърнали принцовете, и я завели до огромно тресавище, цялото обрасло с памук. Храстчетата се полюшвали от вятъра и проблясвали на слънцето, сякаш проблясквал току-що навалял сняг.

През живота си принцесата не била виждала толкова много памук. Започнала да го събира, колкото може по-бързо. Вечерта се прибрала и започнала да го чисти и преде. Така се точели дните – тя беряла памук, предяла и се грижела за принцовете, чистела, готвела и изтупвала леглата. Вечер долитали и се превръщали в принцове, но сутрин отново излитали и през деня били диви патици.

Един ден, докато била на тресавището да събира памук, и ако не греша това бил последния ден, в който трябвало да прави това, младият крал, който управлявал страната бил излязъл на лов и като препуснал с коня си към блатото я видял.

Коя ли била тази прекрасна девойка?!

Спрял се учуден – коя ли била тази прекрасна девойка, която ходела в блатото и беряла памук. Той я попитал, но понеже не получил отговор, любопитството му се разпалило още повече. Така се влюбил в нея, че решил да я заведе в двореца и да се ожени за нея. Наредил на слугите си да я вдигнат на коня му. Снежно-Бяла и Алено-Червена заизвивала ръце, задърпала се и започнала да сочи торбата с памук, за да им подскаже, че трябва да свърши работа си. Кралят разбрал, че иска да вземе торбата със себе си. Щом сторили това, принцесата станала мила и любезна, защото принцът бил много красив. Той от своя страна също бил много щастлив и ѝ се радвал, все едно е великолепна играчка.

Пристигнали в стопанството на краля, но когато старата кралица майка, която му била мащеха, видяла Снежно-Бяла и Алено-Червена много завидяла на нейната красота и ядосано казала:
– Не виждаш ли, че си избрал да се ожениш за вещица. Тя не говори, не се смее и не плаче.

Кралят не ѝ обърнал внимание. Вдигнал сватба и се оженил за Снежно-Бяла и Алено-Червена. Заживели двамата честито и щастливо, но въпреки радостта си принцесата не спряла да шие ризите.

Преди да изтече година, Снежно-Бяла и Алено-Червена родила малък принц, а старата кралица още повече се ядосала и завидяла. Когато паднала нощта, тя се промъкнала в покоите на младата майка докато спи, взела детето и го хвърлила в една яма със змии. После срязала пръста на младата кралица и омазала устата ѝ с кръв. После отишла при краля.
– Ела и виж сега, – рекла тя, – каква кралица си избра. Изяла е собственото си дете!

Кралят така се натъжил, че едва сдържал сълзите си, но рекъл:
– Ах, сигурно е истина, защото това виждат очите ми, но не вярвам, че ще го повтори. Този път ще я пощадя.

Преди да изтече година, тя родила пак момче и всичко станало както преди. Мащехата на краля още повече се ядосала и завидяла, промъкнала се през нощта в покоите на кралицата докато спяла, взела детето и го хвърлила в ямата при змиите. После срязала пръста на кралицата и омазала кръв около устата ѝ, а после казала на краля, че е изяла и това дете. Горчива мъка налегнала краля, толкова тежка, колкото никога досега, а после рекъл:
– Да, сигурно е станало така, защото това виждат очите ми, но тя повече няма да прави така, защото и този път ще я пощадя.

Преди да измине годината, Снежно-Бяла и Алено-Червена родила дъщеричка, която старата кралица също взела и хвърлила в ямата при змиите. Докато младата кралица спяла, пак срязала пръста ѝ, намазала кръв около устата ѝ, а после извикала краля:
– Ела и виж, че ти казвам истината. Тя е вещица, защото е изяла и третото дете.

Мъката на краля била безкрайна, толкова че не можел повече да щади жена си и наредил да я изгорят жива на клада. Разпалили кладата и когато станало време да я хвърлят в огъня, тя с ръце ги помолила да наредят дванадесет маси около кладата. На всяка тя сложила по една риза, кърпа и шапка, но ризата на най-малкия брат нямала ляв ръкав, защото не успяла да го довърши. Едва сторили това и се разнесъл шум от пърхане и плясък на крила. Откъм гората долетели дванадесет диви патици, взели своите дрехи и се изгубили в небесата.
– Видя ли сега? – рекла злата кралица на краля. – Най-сетне се разбра, че е вещица. Побързай да я изгориш, преди да изгасне огъня.
– Не, – отвърнал кралят, – дърва има достатъчно и можем да вземем още от гората. Ще изчакам, защото искам да разбера, как ще свърши всичко това.

В този миг препуснали към тях дванадесет принца, снажни и прекрасни, но най-малкия принц вместо лява ръка имал паче крило.
– Какво става тук? – попитали принцовете.
– Моята кралица трябва да изгори, защото изяжда децата си, – отвърнал кралят.
– Тя не е изяла децата си, – казали принцовете. – Говори сестро, успя да ни спасиш, сега спаси себе си!

Тогава Снежно-Бяла и Алено-Червена проговорила и разказала всичко както се случило, как старата кралица се промъквала в покоите ѝ през нощта, отнасяла детето, наранявала ѝ пръста и омазвала с кръв устата ѝ. После принцовете отвели краля и му показали ямата със змии, където три дечица си играели със змии и жаби – най-красивите деца, които можете да си представите.

Три дечица си играели в ямата със змии и жаби.

Кралят ги взел, занесъл ги при мащехата си и я попитал какво наказание заслужава онзи, който има сърце да предаде невинна кралица и три прекрасни същества.
– Трябва да го завържат за дванадесет необуздани коня, да ги подгонят и да го разкъсат, – отвърнала старата кралица.
– Сама изрече своята присъда, – рекъл кралят и заповядал да завържат старата кралица за дванадесет необуздани коня, които я разкъсали на дванадесет парчета.

После Снежно-Бяла и Алено-Червена заедно с краля, трите им деца и дванадесетте принца се върнали при родителите си. Там разказали какво се случило. Настанала голяма радост и цялото кралство празнувало спасението на принцесата и дванадесетте ѝ братя.

КРЕДИТ: The Twelve Wild Ducks, Simon Hughes от норвежки език De tolv villender Peter Christen Asbjørnsen и Jørgen Moe, Norske Folkeeventyr, 1841, ПРЕВОД от английски език Лорета Петкова ©prikazki.eu 2021, ИЛЮСТРАЦИИ И КОРИЦА: Theodor Kittelsen, 1907

За пръв път на български език тази приказка е публикувана през 1911 под името „Дванадесетте лебеда„, кн.2, списание Детска Радост. Любопитен факт е, че за автор е посочен Х.К.Андерсен, вместо Асбьорнсен и Му.

prikazki.eu