Един дядо и една баба имали три дъщери – хубавици като райски птици. Веднъж дядо отишъл на пазар и си купил чувал с ориз. По пътя чувалът се скъсал и оризът започнал да се ръси по земята. По едно време дядо усетил, че му олекнало. Свалил чувала и погледнал. В него не останало ни зрънце за спомен. Като стигнал у дома, бабата го запитала:
– Старче, къде е оризът?
– Разсипа се по пътя.
Бабата била лоша, скарала се и вдигнала тояга да го бие:
– Или ще събереш ориза, или вкъщи те не пущам.
Уплашил се старецът и тръгнал. Било тъмно. Той си рекъл:
– Ах, да ще Слънчо да огрее, Месечко да ми посвети, Гарван черен на помощ да ми дойде, та ориза да съберем – бих дал на Слънчо – най-голямата си дъщеря, на Месечко – средната, а на Черен гарван – най-малката.
Още дядо не изрекъл, Слънчо сияен се показал, блед Месечко светнал, Черен гарван долетял и със здравата си човка започнал да събира зърно по зърно ориза и помогнал на стареца. Събрал дядото ориза, отишъл си вкъщи и извикал:
– Покажи се на прозореца, мила моя най-голяма дъще, годеник прекрасен ти намерих!
Момата се показала на прозореца. Слънчо сияен я грабнал и я занесъл в златните си палати.
Старецът пак извикал:
– Покажи се на прозореца, мила моя средна дъще, годеник прекрасен ти намерих!
Момата излязла, видял я блед Месечко, грабнал я и я занесъл в своите сребърни палати.
Старецът пак извикал:
– Излез, моя най-миличка, най-хубава дъще, годеник прекрасен ти намерих.
Момичето се подало, Гарван черен го грабнал, изпляскал с яки крила и го занесъл в горското си гнездо.
Минало се много време. Спомнил си дядо за своите дъщери, хубавици като райски птици, и му дожаляло. Рекъл да ги споходи, да види тях, да види и зетьовете си.
Най-напред отишъл у Слънчо. Прегърнала го дъщеря му, зарадвал се Слънчо и казал:
– Слушай, Слънчова невесто, докато татко ти си почине, сготви нещо да го нагостим!
Дъщеря му направила мекици, сложила ги в тигана, положила го на Слънчо на огнената глава и те веднага се опържили. Лапал старецът и се чудел. По-сладки мекици не бил и сънувал. Щом се върнал вкъщи, разказал на бабата. Тя слушала, преглъщала и накрая рекла:
– И аз такива мекици искам! Мекици – на глава пържени.
Запретнала ръкави, забъркала тесто, направила мекици и сложила тигана на главата на стареца да ги пържи. Цял ден стояла тя, а мекиците – сурови. Разсърдила се бабата, изляла тестото върху главата на стареца и му казала:
– Лъжльо!
Той си разумно замълчал.
Минало се време. Домъчняло на стареца за средната му дъщеря и отишъл да я види. Посрещнал го ясен Месечко, зарадвала се хубавицата му щерка. Тя имала вече дъщеря Звездица. Нагостили стареца както трябва. Приготвили му баня да се окъпе. В банята било тъмно. Тогава Месечко проврял пръст през ключалката и му светел с пръст, докато се окъпе.
Върнал се старецът у дома и не можел да се нахвали на бабата. Тя рекла:
– Слушай, старче, и аз искам така да се окъпя, а ти да ми светиш.
– Слушай, бабо, такова нещо не е по силите ми.
– Да мълчиш и да слушаш какво ти казвам – викнала бабата.
През нощта приготвила тя в стаята голямо корито с вода, съблякла се да се къпе, а старецът показал пръст през ключалката да ѝ свети. Но пръстът му не светел. Бабата се блъскала в тъмнината, блъскала, докато, не знам как, извърнала коритото и то я похлупило. Едвам я извадил дядото отдолу.
Минало се време, старецът отишъл да види най-малката си дъщеря, женена за Черен гарван. И те го срещнали весели и щастливи, гостили го сладко, а вечерта Гарванът го сложил да спи на един клон, като цяла нощ го крепил с крилете си. По-сладко дядото никога не бил спал.
Върнал се той вкъщи и разправил на бабата как сладко се спи на клонче.
– И аз искам така да спя – рекла капризната баба.
През нощта тя се качила на един орехов клон в градината да спи, а дядото седнал до нея да я крепи. Крепил я, тя спала, най-сетне се уморил, сънят му затворил очите, дрямка сладка го хванала, той отпуснал бабата и тя паднала, та се пребила.
КРЕДИТ: „Добрият старец, неразумната баба и трите им дъщери“, Елин Пелин;
