В едно село живяла бедна вдовица със сина си. Докато била млада, работела и поддържала дома си, но остаряла и синът ѝ поел тази грижа. От зори до мрак момъкът работел, без да му тежи, защото предано обичал майка си.
Но станало време да иде войник и си помислил: „За мен в казармата ще има хляб, но за мама!…“ И сърцето му се свило от мъка.
По онова време всеки часовой пред двореца на императора можел да се откупи за пет юана и да го заместят през нощта. Научил младият войник това и отишъл на стража пред двореца. На следващия ден отишъл пак и от радост не усетил никаква умора – вече бил спечелил десет юана за старата си майка.
На следващата нощ тежки мисли налегнали императора и той не успял да заспи. Позвънил на стражата, но никой не се обадил. Императорът много се учудил, станал от леглото, облякъл се и отишъл да види защо не се обажда никой.
Стигнал до поста на стражата и що да види – един млад войник заспал, а на масата пред него започнато писмо. Навел се и прочел:
„Скъпа мамо,
трета нощ съм на пост в двореца, но не съм уморен. Спечелих за теб 15 юана. Ще ти ги пратя и знам, че няма да гладуваш. Аз съм много…“
Писмото не било довършено.
Преданата обич на сина към неговата майка трогнала императора. Извадил от джоба си една кесия със жълтици и лекичко я пъхнал в джоба на заспалия войник. Когато войникът се пробудил, усетил тежестта в джоба си. Бръкнал и се слисал – златни монети! Кой е минал, кой го е видял?
Изплашил се войникът и отишъл право при императора. Признал вината си и поискал наказание.
– Иди си – му рекъл императорът. – Ти си добър син, значи си добър човек и следователно добър войник. От днес те провъзгласявам за офицер!
Минали години. Войникът извършил много славни дела и станал генерал. А старата му майка живяла дълги години и се радвала на своя добър син.
КРЕДИТ: Добрият войник, китайска приказка – в.Славейче, бр.3, 1943; РЕДАКЦИЯ: Л.Петкова, ©prikazki.eu 2021
