Девойката, от чиито устни падали лилии и жасмин

Нито тук, нито някъде другаде живял стар търговец, който бил несметно богат и имал три дъщери. Домът му бил същински палат и всеки, който го срещнел, дълбоко му се покланял.

Една сутрин той извикал своята най-голяма дъщеря и я попитал:
– Можеш ли да ми кажеш как съм успял да стана толкова богат и уважаван човек?
Девойката била много начетена – нейни учители били най-мъдрите и учени хора в града. Тя присвила устни изящно и отвърнала:
– Татко, всичко, което притежаваш, е благодарение на твоите усилия.
Търговецът останал очарован от нейния отговор, погалил я по косата и я накарал да извика средната дъщеря, която го зарадвала точно колкото най-голямата. Но когато най-малката дъщеря приседнала до баща си и той ѝ задал същия въпрос, тя отвърнала:
– Татко, всичко дължиш на благословията на Аллах.
Ядосан, бащата извикал:
– Щом тъй малко цениш онова, което правя за теб, върви сега сама да разбереш каква е благословията на Аллах!

Девойката събрала малко дрехи в един вързоп, оставила се на Божията милост и напуснала бащиния дом. Не знаела по кой път да поеме, затова тръгнала накъдето очите ѝ видят. Вървяла, вървяла и стигнала до един разнебитен сайвант. Там нощем един мулетар подслонявал животните си и тя решила, че и за нея е безопасно да пренoщува всред тях. На сутринта мулетарят ѝ рекъл, че си търси съпруга, но няма пари, с които да плати, а тя отвърнала:
– Ти нямаш какво да дадеш, аз нямам къде да живея. Търкулнало се гърнето, намерило си похлупака. С Божията помощ може да се съберем и да заживеем добре.
И двамата се венчали.

Минало време и жената на мулетаря родила дъщеря – толкова хубава, че който я зърнел, възхитено възкликвал: „Благословен да е нейният Създател!“ Щом изкъпали детето и го извадили от котела, като по чудо капчиците вода, които се затъркаляли по ръчичките и крачката му, се превърнали в златни зрънца. А когато детето проговорило, лилии и жасмин се заронили от устата му. За Всемогъщия няма невъзможни неща.

И вместо бедност в дома на мулетаря настанало благоденствие и бедите отстъпили на сполуките. На мястото на разнебитения сайвант се издигнало чудно имение, разкошно и високо като дома на търговеца. Ала чудесата не остават в тайна задълго. Новината се понесла от уста на уста и по-големите дъщери на търговеца дотърчали да видят с очите си дали най-малката им сестра, която се оженила за мулетар, наистина живее като царица. Върнали се у дома с прехапани устни от завист.

Дошло време девойката, от чиито устни се ронели лилии и жасмин да се жени. Кой друг я заслужавал повече от един принц!? И ето – един ден в дома на мулетаря пристигнал царския син и поискал хубавицата за жена. Извикали кадията и той записал, че свързва царския син с дъщерята на мулетаря. После принцът яхнал своята камила и препуснал през пустинята към своя палат, за да подготви сватбата. Булката щяла да пристигне с керван камили, когато извезат всичките ѝ рокли със сини и червени конци.

В уреченото време всичко станало готово. Ах, от завист лицата на лелите направо се изкривили, докато гледали как прекрасната им племенница се стяга да заеме мястото си до принца!
– Сестро – рекла по-възрастната леля, – дъщеря ти е твърде млада и крехка, за да пътува сама. Има ли някой по-подходящ от нейната леля и първата ѝ братовчедка да я пазят и развличат по пътя?
Съпругата на мулетаря се съгласила. Стегнали поводите на камилите, качили булката в запердения булчински кош и камиларите подкарали кервана към пустинята.

Дни наред пътували – градовете и селата останали далеч зад тях. Девойката ожадняла и помолила за вода, но лелята казала:
– Ако пиеш, няма да остане вода за нас.
Гърлото и устните на момичето направо се вдървили от жажда. То замолило поне за една капчица и лелята казала:
– Пазя водата за братовчедка ти. Ако умреш, тя ще трябва да заеме твоето място.
Момичето се разплакало и отново замолило. Накрая жената казала:
– Ще получиш вода, ако ми дадеш дясното си око.
Какво да стори горкото момиче!? За няколко глътки вода, дало на леля си да му извади окото.

Дните се точели един подир друг и момичето пак ожадняло. Поискало вода, а лелята отвърнала:
– Ще пиеш, ако ми дадеш лявото си око.
То отстъпило пред неизбежното. Лелята извадила окото и казала:
– Сега, понеже си сляпа, не може да си булка на принца! Дъщеря ми ще седне в булчинския кош!
Изхвърлила момичето и го изоставила насред пустинята сам-само. Без да може да види къде се намира и накъде да върви, мулетарската дъщеря поела стъпка след стъпка напред, докато накрая се строполила от изнемога и заспала.

Един беден старец с побелели коси случайно минал край нея. Сърцето му се свило от жал при вида на чудната хубавица, сам-сама без никаква защита.

Качил я на магарето си и я завел у дома. Но когато близките му я видели, се нахвърлили връз него с думите:
– Не стигат ли гладните гърла у дома, че трябва да храним още едно. Това момичето е сляпо и се нуждае от повече грижи!
Тогава девойката проговорила:
– Моля ви, дайте подслон на една странница и ми донесете вода да се измия.
Стопанката на дома видяла прекрасните лилии и жасмин, които се заронили от устата на девойката, щом заговорила и се спуснала да събира цветята.
– Що за чудо е това момиче!? – развикали се хората и без да се маят повече, изпълнили молбата ѝ.
Докато се поразмърдат, купата с вода, която ѝ поднесли да се измие, се напълнила с жълтици. Ах, тогава всички взели да я целуват!

През това време принцът посрещнал лелята и дъщерята със свита от конници. По улиците ги съпровождили музиканти и всичко било много тържествено. Ала щом принцът останал насаме с булката, му се сторило, че тя не е неговата избраница. Заговорили, но ни лилии, ни жасмин падали от устата ѝ. Принцът попитал какво се е случило, а тя отвърнала, че сега не е сезонът на тези цветя. Съмнение сграбчило сърцето му. Пожелал да види пръстена, който бил дал в бащината ѝ къща, а измамницата отвърнала:
– Загубих го.
Сега принцът бил сигурен, че това не е неговата годеница. Но какво можел да стори? Ако кажел, сам щял да се почерни пред цялото си семейство. Затова замълчал.

През това време сляпата девойка живеела със семейството на беловласия старец. Един ден тя му рекла:
– Вземи тази кошница с жасмин и лилии. Иди в града пред палата на принца и се престори на уличен продавач на цветя. Ако някой поиска да ги купи, ти кажи, че ги заменяш за едно дясно око.
Отишъл старецът и се развикал:

Чула го лелята и го повикала. Точно тези цветя трябвали на дъщеря ѝ, за да ги покаже на принца. Затова извадила дясното око на момичето си и го разменила за кошницата, пълна с цветя.

Когато старецът занесъл окото на хубавицата, тя коленичила и два пъти горещо помолила Бога да я благослови. После си сложила окото – затворила и отворила клепач. Слава на Аллах! Тя прогледнала, сякаш никога не била сляпа!

Същата вечер принцът се прибрал, а съпругата му седнала така, че да се вижда само едната ѝ страна и рекла:
– Виж, докато беше на лов, от устата ми падна цяла кошница цветя.

На следващия ден старецът се върнал в града с друга кошница цветя. Тръгнал по градските улици и се развикал:

Лелята заменила лявото око на дъщеря си за цветята. Когато привечер принцът се прибрал от лов, заварил булката си легнала в леглото със спуснат воал на лицето. Тя го поздравила и рекла:
– От много говорене ме заболя главата. Виж колко лилии и жасмин днес паднаха от устата ми!

А сляпата хубавица? Тя вече не била сляпа. Когато старецът занесъл лявото око на нейната братовчедка, тя си го сложила и помолила Аллах да я благослови. Прогледнала с двете си очи както преди – не останал и белег, че някога била сляпа.

Мулетарската дъщеря се сбогувала със семейството на беловласия старец. Дала им разкошната си булчинска рокля и в замяна поискала момчешки дрехи. Преоблякла се и поела към града. Пристигнала в палата и помолила градинаря:
– Чичо, аз съм бедняче. Ще ми позволиш ли да остана тук и да работя за теб? Мога да водя магарето, което върти воденичния камък.
Щом градинарят видял цветята, които западали от устата ѝ, отвърнал:
– Добре, синко.

Всеки ден момичето водело магарето в кръг, което въртяло тежкия воденичен камък и мелело житото. И всеки следобед, когато всички в палата лягали да си почивт, момичето се прокрадвало до един басейн в градината. Сваляло момчешките дрехи и пръстените от ръцете си и се къпело. При вида на прекрасната бяла кожа и разпуснатите коси на хубавицата, магарето самò обикаляло в кръг, само и само да я гледа. А брашното ставало готово много преди залез слънце.

Готвачите в кухнята се смаяли.
– Момчето, което работи за градинаря е тънко като бамбукова върлина – шушукали си те – и въпреки това брашното е готово, преди да дойде време за следобедната молитва. Преди се смилаше чак след залез слънце!
Принцът дочул тези приказки и решил да разбере каква е причината.

На следващата сутрин той се скрил в градината до мелницата. По обяд видял как девойката смъкнала момчешките си дрехи, свалила пръстените и влязла в басейна да се къпе. При тази гледка мулето се втурнало в тръст и колелото бързо, бързо се завъртяло – Грррън! Грррън! Без момичето да го види, принцът грабнал един от десетте ѝ пръстена, които лежали на ръба на басейна. Пръстенът бил същият като онзи, който принцът бил дал на годеницата си, когато я поискал за жена от баща ѝ!

Излязла девойката от водата, облякла се и надянала пръстените си. Ах! – нещо не било както трябва. Разперила пръсти и започнала да брои:
– Този пръст има един пръстен, този пръст има един пръстен… – и когато дошла до кутрето си възкликнала – Тук няма пръстен!

Тъкмо да се разплаче, принцът изскочил от скришното си място и рекъл:
– Ето го пръстена. Ще ти го върна, ако ми кажеш коя си? Искам да чуя цялата ти история от начало до край, без да пропускаш нищичко…
Най-сетне принцът открил своята истинска булка. Изгонил завистливата леля и дъщеря ѝ и вдигнал нова сватба, която продължила безспир четирийсет дни и нощи.