Вълшебни приказки

Деветият брат

Препоръчва се за възраст над 5 год.
2мин
чете се за

Нявга отдавна живял на света цар белобрад и премъдър. Имал той девет мъжки чеда, с буйни и смолисти къдрици. Бил той посърнал, безпомощен бил, чезнел от болест незнайна, всуе билкари му билки варили, всуе баячи му баяли.

Свикал най-сетне премъдрият цар своите рожби дор девет, клетва заклел ги: спасителен цяр – жива вода – да намерят.

Нейде далеко, през седем царства, имало извор небутан, бдяла над светлата жива вода ламя стоглава и люта.

Яхнал си кончето първият син, яхал и гладен, и жаден. Морен и потен, и с прашни коси, стигнал той чудното кладенче.

Но – след тридневна и гневна борба паднал юнакът измамен: стръвно го глътнала с черни уста старата, лютата ламя.

Чакал го вторият, храбър и млад, чакал, па яхнал, заминал… В малко години тъй, брат подир брат, паднали сина осмина. Плачел и люшкал се царят самин с малка и сетна надежда: сетен останал най-малкият син, с черни и рунтави вежди. Расъл, порасъл той, гален и мил, станал и мъдър, и силен, – рано през пролетна утрин ранил, с конче и китка босилек.

„Рано през пролетна утрин ранил, с конче и китка босилек.“

Още през девет поля и гори страшния страж той съгледал:
– Дръж се сега да те видя, мари ламьо, стоглава изеднице!
Трепнала халата, блъвнала дим, блъвнала огън и лава. Но, посред пламък и гръм, невредим, горд се юнакът възправил.

Били се, сякъл глава след глава, бликали кърви и пламък. И след тридневна и гневна борба паднала старата ламя.

Махнал, разсякъл юнакът тогаз жълтия труп презполвина: живи и здрави излезли завчас другите братя осмина! То било радост, то сълзи били, брат се със брата прегръщал. И като ято от млади орли, литнали дружно към къщи.

Hocели стомна със жива вода, носели младост и здраве – срещнал ги старият цар пред града с почести, песни и слава.

КРЕДИТ:„Деветиятъ братъ – приказки, стихотворения и гатанки“, Асен Разцветников, Издателство Хемусъ, 1934;

prikazki.eu