Едно дете видяло на небето ясна звездица.
– Ах, как ми се иска да си хвана тази звездица! – извикало то.- Тя е тъй красива, тъй блестяща!
Изведнъж светлата звездица паднала на земята.
Момченцето се затичало към мястото, където паднала звездата и що да види? – на същото онова място лежало едно парче камък.
Звездицата се превърнала на камък.
– Такава звезда не ми трябва – си казало момчето. – Я чакай да я захвърля пак горе на небето.
Опитало се момчето и захвърлило звездата към небето, но тя пак паднала на земята.
– О, нещастна звездице! Ти беше жива и здрава там горе. Навярно си умряла, когато падна и се удари о земята! – си казало детето и отишло да разкаже тази случка на родителите си.
ПУБЛИКУВАНА В: сп. Светулка, кн.9, 1907г.
