Дъщерята на шивача

Живял някога в Сенегал един шивач, който имал дъщеря, сияйна като слънце. Всички младежи в околността били влюбени в момичето, а двама от тях отишли при нея и поискали ръката ѝ. Девойката била добре възпитана и нищо не отвърнала, а извикала баща си. Той любезно ги изслушал и рекъл:
– Вече става късно. Сега си вървете у дома, а утре елате отново. Тогава ще ви кажа кой от вас ще получи дъщеря ми.

На следващата сутрин с пукването на зората младежите почукали на портата на шивача.
– Ето ни! – извикали те, – Помниш ли какво ни обеща?!
– Почакайте – отвърнал шивачът. – Трябва да изляза и да купя малко плат. Щом се върна, ще разберете какво очаквам от вас.

Скоро той се върнал, извикал дъщеря си и казал на младежите:
– Синове мои, вие сте двама, а аз имам само една дъщеря. Не мога да я дам едновременно на двамата и трябва да откажа на единия от вас. Виждате ли това платно. Ще скроя от него два чифта съвсем еднакви панталони, всеки от вас ще получи по един и трябва да го ушие. Онзи, който свърши пръв, ще получи дъщеря ми.

Съперниците се заели със задачата, а бащата поръчал на дъщеря си:
– Ето ти конец, ти ще вдяваш иглите на работниците.

Девойката взела макарата и седнала при младежите. Но хубавицата била твърде умна и находчива. Нейният баща не знаел кого от двамата обича тя, нито младият човек имал някаква представа, но нейното сърце знаело добре. Шивачът излязъл, момичето започнало да вдява иглите, а ухажорите се заловили за работа. Но на онзи, когото обичала, тя вдявала по-къс конец, а на другия – по-дълъг. И двамата усърдно шиели. Към единадесет часа работата и на двамата била преполовена, но към три следобед младежът с късия конец успял да свърши, докато съперникът му имал да шие още много.

Когато шивачът се завърнал, победителят показал готовите панталони, а другият младеж все още не бил свършил.
– Деца мои – казал бащата, – аз не исках да показвам някакво пристрастие. Затова разделих платното на равни части и дадох на всеки справедлива възможност. Доволни ли сте?
– Напълно – отвърнали двамата. – Ние разбрахме твоите основания и приехме изпитанието. Да става каквото има да става!

Шивачът мислел така: „Онзи, който завърши пръв, работи по-добре, което означава че ще издържа семейството си по-добре.“

Той не подозирал, че дъщеря му ще го надхитри като вдява дълъг конец на онзи, който не харесвала. Женската изобретателност определила победителя в състезанието и момичето само избрало своя съпруг.