Дъщерята на мандарина

Имало едно време един мандарин, който бил толкова изкусен лекар, че славата му се разнесла по всички краища на Поднебесната империя.

Дълги години китайската императрица страдала от незнайна и неизлечима болест. Щом научила за този лекар, изпратила да го повикат и о, чудо! Мандаринът я излекувал. От благодарност императрицата наградила спасителя си с орден и за спомен му подарила невиждано изящен сервиз за чай от възможно най-фин порцелан, ръчно изрисуван със сини лястовички, рози и клончета цъфнала праскова. Сервизът бил прекрасен!

Предоволен, мандаринът се върна у дома, прибрал скъпия подарък в един лакиран шкаф и казал на слугите:
– Тежко на онзи, който счупи дори частица от скъпия сервиз! Ще ми плати с главата си!
Мандаринът произнесъл тези думи с толкова ужасен глас, че ръцете на слугите се разтрепервали, дори да докоснели чашите. Добре, че сервизът се използвал много рядко.

Но при един от тези случаи, малкият Ли, докато миел чашите, изпусна една и тя се счупила. Заплакал тъй горчиво и отчаяно, че слугите от всички краища на къщата се стекли. Щом видели какво се случило – направо онемели. Слисани стояли, без да имат сили да промълвят и една утешителна дума на обречения Ли. Макар и справедлив, господарят бил ужасно строг и нямало начин да прости на малкия слуга.

Привлечена от отчаяния плач на момчето, Лотосово цвете, единствената дъщеря на мандарина, се появила на вратата и запита какво се случило.
– О, о! Такава врява за една счупена чаша?
– Но, господарке, чашата е от сервиза, подарък от императрицата!
– Зная, но не се тревожете повече!

Тя изтичала до шкафа, където стоял сервиза, и за ужас на слугите, тръшнала на земята всички чаши и чинии. Не останало и парченце от императорския сервиз.
– Господарке, господарке!… едва прошепнали изплашено слугитe.
А малкият Ли безмълвно гледал с широко отворени, невярващи очи.

Влязъл и мандаринът в стаята и бързо разбрал какво е станало.
– Нещастнице, какво си сторила!
Лотосово цвете безстрашно приближила до баща си и му каза:
– О, татко мой, ти заплаши със смърт всеки, който счупи дори една чаша, а сервизът има двадесет и четири части. Една по една, рано или късно, всички чашки и чинийките ще бъдат счупени и двадесет и четири човека ще платят за това с живота си. Аз мисля, че един единствен човешки живот струва много повече от целия сервиз! Затова е по-добре да умре само един човек. Убий само мене! Не се бой, аз съм доволна, че с моя живот ще спася живота на толкова души.
След тези думи, тя коленичила пред баща си и покорно привела глава.
– Ето, готова съм, татко!

Мандаринът останал поразен от мъдрите думи на дъщеря си и благородната ѝ смелост, с която жертвала живота си. Вместо да я накаже, разтворил обятията си, нежно я притиснал до гърдите си и ѝ простил.