Вълшебни приказки

Дъщерята на царица Флора

Препоръчва се за възраст над 5 год.
8мин
чете се за

Веднъж един красив млад принц яздел през безбрежна равнина, която се простирала пред него чак до хоризонта. Внезапно пътя му пресякъл дълбок ров. Тъкмо щял да обърне коня и да заобиколи, когато до ушите му достигнал плач откъм дъното на изкопа. Той скочил от коня и тръгнал по посока на звука. За свое удивление видял долу една старица, която го помолила да я спаси. Принцът се привел и я измъкнал от смъртоносния капан. Щом клетницата се поуспокоила, той попитал как е попаднала там.
– Синко – отвърнала тя, – аз съм бедна жена. Вчера, след полунощ, тръгнах към съседния град да продавам сутринта яйца на пазара, но в тъмницата съм объркала пътя и паднах в дълбокия ров, където щях да си остана завинаги, ако не беше твоята добрина.
Тогава принцът ѝ рекъл:
– Ти едва ходиш. Ще те кача на коня и ще те заведа у дома. Къде живееш?
– Ей там, в къщурката до гората, която се вижда в далечината – отвърнала тя.

Принцът я вдигнал на седлото при себе си и скоро пристигнали. Щом старицата слязла, се обърнала към момъка:
– Почакай минута, искам да ти дам нещо – и изчезнала в къщата, но скоро излязла и казала:
– Ти си могъщ принц и имаш толкова добро сърце, че заслужаваш достойна награда. Искаш ли да се ожениш за най-красивата жена на земята?
– Разбира се! – отвърнал принцът.
Старицата продължила:
– Най-красивата жена на този свят е дъщерята на царица Флора, но преди време я плени един дракон. Ако искаш да стане твоя жена, трябва да я освободиш. Ще ти дам това вълшебно звънче и ако изпаднеш в беда го използвай: ако звъннеш веднъж ще призовеш царя на орлите, ако звъннеш два пъти, пред теб ще се яви царицата на лисиците, а ако звъннеш три пъти, ще извикаш царя на рибите. Сбогом и нека Небесата бдят над  тебе.
Тя му подала звънчето и в миг пред смаяните му очи, сякаш вдън земя, изчезнала и старицата и нейната къщурка.

Едва тогава принцът осъзнал, че тя била добра фея. Прибрал звънчето грижливо в джоба си и препуснал към дома. Там казал на баща си, че ще освободи дъщерята на кралица Флора и ще тръгне по широкия свят да търси девойката.

На следващата сутрин той се метнал на коня и напуснал дома. Обикалял света цяла година – конят му умрял от изтощение, а той самият тежко страдал от недоимък и нещастия. При все това не успял да попадне на следите ѝ.

Един ден видял много възрастен човек, който седял пред своята къща. Принцът го попитал:
– Знаеш ли къде живее драконът, който е пленил дъщерята на царица Флора?
– Не – отвърнал старецът, – но ако продължиш по този път право напред, след една година ще стигнеш до къщата на баща ми. Той може би знае.

Принцът поблагодарил и продължил напред. Пътувал цяла година и накрая пристигнал пред схлупена къщурка, а пред нея седял още по-възрастен човек. Задал същия въпрос и той отвърнал:
– Не, не знам къде живее драконът. Но ако продължиш по този път, точно след една година ще пристигнеш до къщата на баща ми. Той със сигурност знае.

Принцът продължил нататък и точно след една година стигнал до къщата на третия старец. Задал същия въпрос и той отвърнал:
– Драконът живее горе в онази планината, но скоро потъна в своя едногодишен сън. Той винаги будува една година, а през следващата спи. Но щом търсиш дъщерята на царица Флора, трябва да изкачиш следващата планина. Там живее старата майка Дракон. Всяка нощ тя дава бал, а дъщерята на царицата редовно ходи там.

Принцът изкачил втората планина и на върха видял един замък – целия от злато, а прозорците му от брилянти. Момъкът отворил големите порти и тъкмо да влезе в двора, когато седем дракона се втурнали към него и попитали какво търси там? Принцът отговорил:
– Славата за красотата и добрината на майката Дракон се носи навред по света, затова реших да дойда и да постъпя на служба при нея.
Ласкавата реч допаднала на драконите и най-големият рекъл:
– Ела с мене, аз ще те заведа при нея.

Те влезли в замъка и преминали през дванайсет разкошни зали – целите обсипани със злато и брилянти. В последната видели майката Дракон, седнала на разкошния си диамантен трон. Тя била най-грозната жена под слънцето и освен това имала три глави. Принцът се стреснал от външният ѝ вид и още повече, когато я чул:
– Защо си дошъл при мене? – попитала тя с глас, подобен на крясъците на ято гарвани.
Принцът отвърнал веднага:
– Чух за Вашата добрина и красота и затова искам да постъпя на служба при Вас.
– Добре – отвърнала майката Дракон, – щом искаш да получиш служба при мен, трябва първо да пасеш три дни моята кобила, но ако не я прибираш всяка вечер жива и здрава у дома, ще те изям.

Принцът приел изпитанието и на следващия ден повел кобилата на паша. Ала щом достигнали поляната, тя изчезнала и принцът напразно я търсил. Отчаян, седнал на един камък и заоплаквал злочестата си съдба. Докато седял, видял един орел да кръжи над главата му и се сетил за вълшебното звънче. Извадил го и звъннал веднъж. В миг над главата му се разнесъл плясък на криле и царят на орлите кацнал до него.
– Знам, че искаш да ме видиш – казала птицата. – Търсиш кобилата на майката Дракон, а тя препуска горе из облаците. Ще повикам всички орли. Те ще хванат кобилата и ще я доведат при теб – и след тези думи царят на орлите отлетял.

Привечер могъщ порив се разнесъл из въздуха и когато принцът вдигнал очи, видял как стотици орли водят непокорното животно. Те кацнали в краката му и предали кобилата. Принцът я прибрал в дома на Майката Дракон, а тя смаяно го изгледала и казала:
– Днес свърши добра работа. Каня те за награда на бала, който давам довечера.
След тези думи подала на момъка наметало, изработено от бляскав бронз, и го въвела тържествено в залата, където вече танцували множество дракони.

„В залата танцували множество дами и господа дракони..“

Тук била и чудно хубавата дъщеря на Царица Флора. Роклята ѝ била изтъкана от най-прекрасните цветя в света, а лицето ѝ имало цвят на лилии и рози. Докато принцът танцувал с нея, успял да ѝ прошепне на ухото:
– Дойдох да Ви освободя!
Тогава хубавицата отвърнала:
– Ако върнете на третия ден кобилата, поискайте нейно жребче от майката Дракон за награда.

Балът свършил в полунощ. Рано на следващата сутрин принцът отново повел кобилата на паша и тя отново изчезнала пред очите му. Тогава той измъкнал звънчето и звъннал два пъти. В миг царицата на лисиците застанал пред него и рекла:
– Знам какво искаш от мене. Ще свикам всички лисици и те ще намерят кобилата, която се крие някъде в планината.
След тези думи лисичата царица изчезнала, а привечер стотици лисици довели кобилата при принца и той я върнал при майката Дракон. Този път тя му подарила наметало от сребро и отново го поканила на бала.

Когато дъщерята на царица Флора го видяла жив и здрав, много се зарадвала. Те отново танцували заедно и прошепнала на ухото му:
– Ако утре успеете, чакайте ме с жребеца на пасището. След бала ще отлетим заедно.

На третия ден принцът повел кобилата на паша и тя отново изчезнала. Момъкът извадил звънчето и звъннал три пъти.

В миг кралят на рибите застанал пред него и рекъл:
– Добре знам защо ме повика. Ще свикам всички риби и ще им заповядам да върнат кобилата, която се крие в реката.

Привечер той върнал кобилата на майката Дракон и тя казала:
– Ти излезе истински юнак и ще те назнача за мой личен пазач. Заради смелостта си ще получиш каквато пожелаеш награда.
Принцът поискал един жребец от кобилата, който веднага получил. Освен това майката Дракон му подарила и наметало от злато – заради любезните му комплименти за красотата ѝ, тя се била влюбила в него.

Вечерта принцът отишъл на бала със златното наметало, но преди да свърши тържеството, той се измъкнал, извел жребеца от конюшнята и препуснал към пасището да чака дъщерята на царица Флора. Красавицата дошла в полунощ, той я вдигнал пред себе си на седлото и като вятър полетели към дома на царица Флора. Но драконите ги забелязали и събудили брат си от целогодишния му сън. Щом научил какво се е случило, той яростно изревал. Решил да превземе палата на царица Флора, ала тя издигнала гъста гора, висока чак до небето, и никой не могъл да проникне вътре.

Когато принцът поискал ръката на принцесата, царица Флора му казала:
– С радост давам своето съгласие, но дъщеря ми може да живее с теб единствено през лятото. През зимата, когато цветята умрат и земята се покрие със сняг, тя трябва да се върне и да живее в моя замък под земята.

„Щом двамата се съберат, винаги са радостни и щастливи.“

Принцът се съгласил и повел прекрасната си годеница към своя дворец, където вдигнали разкошна сватба. Младоженците живели там щастливо до началото на зимата. Тогава дъщерята на царица Флора се върнала при майка си, а през лятото пак пристигнала при съпруга си. Така продължават и до днес и въпреки това, щом двамата се съберат, винаги са радостни и щастливи.

КРЕДИТ: „The flower queen’s daughter“, Von Wliolocki – приказка от област Буковина (някога част от Австро-Унгария, сега поделена между Унгария и Румъния)Андрю Ланг„The Yellow Fairy Book“, 1906; ПРЕВОД: Лорета Петкова, ©prikazki.eu 2022; КОРИЦА И ИЛЮСТРАЦИЯ: H.J.Ford;

prikazki.eu