Имало едно време трима братя, които живеели в голяма и богата къща с жените и децата си. Заедно се хранели на общата трапеза, спели под един покрив, нищичко не им липсвало – живеели охолно и честито.
Ала един ден най-малкият брат, подучен от жена си, заговорил за подялба. Отначало братята му не щели и да чуят. Но той настоявал на своето и накрая, с болка на сърце, другите приели. Пресметнали къщата, нивите, градините, зърното в хамбара и парите. Разделили всичко на три равни части.
Ала насред широкия двор растяло голямо дърво, посадено от прадедите на братята.
Средният брат посочил дървото и peкъл:
– Щом ще живеем отделно, на кого ще е това дърво? Жалко, то тъкмо раззеленява и разцъфва.
– И него ще разделим, и него! – отвърнал най-малкият брат.
– Как ще го разделим? – учудил се средният.
– Ще го отсечем – намесил се най-големият брат – и ще разделим дънера и клоните на три равни части.
Братята се съгласили. Решили на другия ден, след гощавката по случай подялбата, да отсекат дървото. На гощавката поканили всички съседи, които щели да бъдат свидетели, че братята се разделят доброволно.
Рано сутринта тримата излезли да се полюбуват за последно на прекрасното дърво и останали смаяни – дървото било изсъхнало. И тримата се разплакали, а най-малкият се разридал на глас:
– Горкото дърво! Толкова години живя и точно сега за една нощ умря!
Нaй-големият брат добавил:
– Аз оплаквам не тебе, мило дърво, а нас тримата. Родени сме в една и съща къща, израснахме неразделни с майка и татко. Ах, как си приличаме с тебе. Листа, клони, стъбло и корени бяха сбрани в едно живо тяло. Един и същ живот ги правеше неразделни. До вчера този живот сияеше в твоите цветове. Но щом решихме да те разделим, вестта така те разтърси, че за една нощ изсъхна. Няма ли и с на сда стане същото? Ние сме родени да живеем заедно и да си помагаме един на друг. Щом се разделим, ние ще загинем!
Другите двама се разхълцали като деца. Хвърлили се към брат си, прегърнали го и рекли:
– Не искаме да се делим! Нека живеем и занапред заедно. Щe спим под един и същ покрив. Щe ядем един и същ ориз!
Когато дошли гостите, братята обявили своето решението и ги поканили вътре на трапезата. Всички, весели и доволни, яли и пили за здравето на домакините. И всички им пожелали честит живот.
Свършила гощавката, гостите излезли на двора да си ходят и… О, чудо! Дървото се извисявало живо и здраво както преди, ала сега било отрупано с прекрасни цветове.
Големият брат вдигнал ръце към дървото се провикнал:
– Бъди благословено, о, чудно дърво! Ти съживи братската ни обич и сговор. Това ти възвърна зелените листа и разкошните цветове!
– Бъди благословено, дърво на братската обич! – повторили гостите.
Та от тогава до сега това дърво се нарича „Дървото на братската обич“.
КРЕДИТ: „Дървото на братската обич, Китайска приказка, илюстрирана от Н.Кожухаровъ“ из сп.Детска радость, 1924-25, кн.6; ИЛЮСТРАЦИИ: Н.Кожухаровъ; КОРИЦА: png image from pngtree.com/; РЕДАКЦИЯ: Л.Петкова prikazki.eu 2023г.
БЕЛЕЖКА: Дървото на „братската обич“ в България наричаме див рожков или с латинското му име е Церцис. От Франция тръгва името Юдейско дърво (Юдово дърво), наречено така, защото хълмовете край Йерусалим някога били покрити с него.
Според християнската легенда някога дивият рожков цъфтял със снежнобели цветовете, но когато Юда се обесил на него, от ужас цветовете му поаленели, а клоните му изтънели, за да не преживява повече такова нещо.
Чудесните чернобели илюстрации към тази приказка, дело на Н.Кожухаров, за съжаление изобразяват пиния вместо див рожков, вероятно поради грешка на анонимния преводач.
