Дърварят и имането

Живял някога беден дървар, който имал жена, деца и магаре. Освен магарето човекът нямал почти нищичко. Изкарвал прехраната си с тежък труд – изкоренявал сухи шубраци в пустинята и ги продавал в  града.

Един петък той чул мюезинът в джамията да проповядва за вярата. Ако имаш достатъчно вяра, рекъл този мъдър човек, не трябва нищо да правиш – доброто ще те намери само.

Харесала се тази мъдрост на бедняка. Решил повече да не работи и да се осланя само на Бога. Жена му съвсем се отчаяла. Мъжът ѝ стоял у дома и неспирно повтарял:
– Бог ще ни дава.

Един ден двама младежи тръгнали на лов със соколи в пустинята. Пътят им минавал край дома на дърваря. Видели, че магарето му е свободно и поискали да го наемат. Беднякът приел и скоро, зарадван, показал на жена си петте сребърника, които младежите му платили.
– Видя ли? Точно както мюезинът ни каза. Господ ще дава.
Жена му не вярвала много, но с парите купила храна за семейството.

Младежите ловували пет дни. На шестия тръгнали да се прибират, но по пътя решили за последно да пренощуват в пустинята. Започнали да копаят в пясъка огнище за лагерен огън, но внезапно ударили нещо твърдо. Продължили усилено и скоро изровили голям дървен сандък. Отворили го – бил пълен догоре със злато.

Натоварили го на магарето и продължили към дома. Но когато наближили, се уплашили да влязат по светло в града с цял сандък злато – все някой щял да ги види и да заговори. Решили да изчакат нощния мрак да ги скрие. По някое време другарите огладнели, затова единият останал с магарето и имането, а другият отишъл в града за храна.

Скоро момъкът, който останал да чака, решил, че иска цялото злато за себе си и когато приятелят му се върнал, безмилостно го застрелял. После седнал да яде храната, която другият донесъл за вечеря.

Но докато бил в града, другият момък също решил, че иска цялото злато за себе си. Затова сложил отрова в храната. Скоро и убиецът лежал мъртъв.

Времето вървяло, спуснала се нощта. Обърканото магаре тръгнало само към дома. Когато бедният дървар го чул да удря с глава по вратата, отворил и смаян, видял огромния сандък на гърба му.
– Жено, бързо ела! Помогни ми да смъкнем този сандък от магарето!
Отворили го и видели златото!
– Трябва да съобщим веднага на властите – рекла жената. – Златото не е наше.
– Не мисля – отвърнал дърварят. – Помниш ли думите на мюезина: „Няма нужда нищо да правиш. Ако вярваш, Господ ще дава.“ Моята вяра е дълбока и Господ ми даде.

После съпрузите заровили под пода си златото. Използвали по малко тук, по малко там и дълго живели от него. Дърварят запазил дълбоката си вяра и повече не посегнал към работа.