Цуцулан

Цуцул, Цуцул, Цуцулан –
жаден, гладен и непран –
из гората сам тършува,
трески сбира, та кярува.
Ей насреща Кум Вълкан:
– Дай калпака, Цуцулан!
Давай Цуцул и придавай,
ил с душица се прощавай!
– Взимай, взимай, Кум Вълкан,
жив да бъде Цуцулан.

Цуцул, Цуцул, Цуцулан
жаден, гладен и непран
из гората сам тършува,
трески сбира, та кярува.
Ей насреща Бай Лисан:
– Дай ми риза, Цуцулан!
Давай Цуцул и придавай,
ил с душица се прощавай!
– Взимай, взимай, Бай Лисан,
жив да бъде Цуцулан.

Цуцул, Цуцул, Цуцулан
жаден, гладен и непран
из гората сам тършува,
трески сбира, та кярува.
Ей насреща Сват Мецан:
Дай абичка, Цуцулан!
Давай Цуцул и придавай,
ил с душица се прощавай!
– Взимай, взимай, Сват Мецан!
Жив да бъде Цуцулан!

Жив остана Цуцулан –
Жаден, гладен и… обран.