Един циганин се крил, за да не плати данък. Има съседи добри, има — лоши. Нашият циганин имал лош късмет и лош съсед. Той го обадил на селския кмет.
Тръгнал кметът да го търси, ред по ред, като поп кога ръси. Ха тук циганин, ха там, няма никъде ни бял, ни чер циганин.
Намерил кмета брат му.
– Как те викат?
– Майсе.
– Ами брат ти?
– Тайсе.
– Де е Тайсе?
– В гората за дърва.
– Кога ще се върне?
– Кой го знае! Доде ги сече, доде ги влече, доде ги дяла, доде ги хеля, ще мине неделя.
Тръгнал кметът, повел брата да търси страхливия циганин в гората.
— Викни, бе манго, викни брат си да ни чуе.
И циганинът се надуе:
— Тайсе, де си бре, Тайсе? – викнал бртат му. – Кмет те търси и брат то Майсе, Тайсе!
Викнал веднъж, викнал още веднъж, никой се не обажда. Кметът се не догажда. Заплакал манго отведнъж, заронил сълзи като дъжд.
— Защо плачеш, манго? Не те е срам! И ти си мъж!
— Жал ми е за брата, кмете. Не се обажда. Трябва мечка стръвница да го е изяла. Ох, де го да си дойде! Два пъти данък да даде, но мечка да го не яде!
КРЕДИТ: „Циганинъ и братъ му“, Елин Пелин – в.„Врабче“, бр. 6 (година 14-та), издава „Хемусъ“;
