Али така обеднял, че му останало едно единствено магаре. Чудил се, чудил се какво да стори, как да свърже двата края и ето какво сътворил.
Завързал магарето в обора на обратно – задницата към яслата, опашката към вратата. После излязъл на улицата и се развикал колкото му глас държи:
– О, братя! Елате да видите чудо на чудесата – магаре, на което главата му е там, където трябва да му е опашката!
Втурнали се хората, струпали се на пътната порта – всеки напира да види това чудо невиждано! Али ги пускал един по един и от всеки прибирал по един грош. Хората плащали с радост, само и само да зърнат чудното магаре. Вътре в обора всеки виждал измамата, но от срам, че е излъган, мълчаливо си тръгвал, без да каже на останалите какво е видял.
Та така хитрия Али посъбрал някой друг грош от любопитството и срама на хората.
КРЕДИТ: По арабската приказка „Хитростта на бедняка, арабска приказка“, превод от руски Атанас Далчев – „Защо хората имат различен цвят“, ДИ Отечество, 1979 г; ПРЕРАЗКАЗАЛ: Л.Петкова, © prikazki.eu 2023 г.
