Чудният снежнобял кон

Имало едно време един беден дървар, който живеел с жена си. Точно когато двамата очаквали да им се роди дете, семейството изпаднало в крайна нужда – тъй тежка, че горките хора се чудели как да свържат двата края. Веднъж дърварят отишъл в гората с натежало от мъка сърце. Там го срещнал един ловец, целият облечен в зелено от главата до петите, който се спрял и попитал защо е толкова тъжен.

Дърварят описал голямата си мъка и странният ловец в зелено му предложил:
– Ако обещаеш, че точно след девет години ще ми дадеш новото, което днес завариш у дома, в замяна ще получиш една кесия злато.
Без да се замисля, дърварят приел сделката, записал обещанието на хартия и получил златото. Грабнал кесията и хукнал да зарадва жена си, че краят на бедността е дошъл. Ала скоро тази радост пак преляла в мъка, защото у дома разбрал, че малкият им син току-що се бил родил и осъзнал какъв грях е сторил с обещанието си.

Момчето растяло здраво и силно, богатството се настанило в техния дом, но двамата родители никога не се почувствали докрай щастливи. Щом изтекла деветата година, зеленият ловец се появил и отнесъл със себе си Фердинанд – така се казвало детето. От този ден нататък за клетите родители нямало бял ден.

Ловецът отвел момчето в далечна страна, където живеел в палат, разположен сред прекрасна градина. Щом пристигнали, той показал на детето целия разкош на замъка и градината, а накрая заръчал:
– Може да ходиш навсякъде, където пожелаеш, освен при езерцето, скрито зад онези храсталаци.
Момчето запомнило мястото добре и обещало никога да не ходи там. След няколко дни ловецът заминал нанякъде.

Нямало нужда Фердинанд да прави нещо, защото всичко вършели слугите. По цял ден бродел из палата и градината и ето, че съвсем случайно се озовал до забраненото езеро. Завладяло го непреодолимо любопитство:
„Какво ли има там, че ми е забранено да го виждам? Не може да е толкова лошо, ако просто надникна“ – рекъл си той и се мушнал в храсталака.

Щом излязъл на брега, видял стотици златни рибки весело да плуват насам-натам в езерото. Посегнал да хване една, но едва докоснал водата и пръстът му се позлатил. Ужасно стреснат, той опитал да изстърже златото, но не успял. Разтревожен хукнал към палата, намерил бинт и увил бляскавия пръст, за да не се вижда. Внезапно, все едно от нищото, пред него се появил ловецът, който веднага забелязал превръзката, раздрал я и безмилостно набил момчето с камшика си за неподчинението. После извадил малък чук, чукнал пръста на момчето и златото паднало веднага.

Минало известно време и ловецът заминал отново. Преди да тръгне той извикал момчето и най-строго му забранил да влиза в последната стая на замъка. В началото Фердинанд спазвал обещанието. Тичал из другите прекрасни стаи и разглеждал всичко, но не влизал в последната. Ала скоро любопитството го победило и си помислил: „Какво ли има там, че не трябва да го виждам?“ Навъртал се все по-често около забранената стая. Накрая не издържал, хванал бравата и влязъл.

Вътре заварил дядо си. Момчето радостно го поздравило, а старецът му подал една четка, един гребен и една стъклена чаша с думите:
– Вземи тези неща, момчето ми. Ще дойде ден и те ще ти помогнат. Сега тичай в конюшнята при белоснежния кон и му прошепни: „Свършено е с нас, жребецо!“ – а той ще ти отговори.

Фердинанд взел нещата, изтичал в конюшнята, открил белоснежния кон и му прошепнал:
– Свършено е с нас, жребецо!
Конят рекъл:
– Мятай се отгоре!
Момчето възседнало коня, а той – бърз като стрела – прескочил стената на градината и с всички сили се втурнал напред.

Благородното животно дълго препускало през планини и долини в мълчание. После внезапно казало:
– Обърни се и виж дали зеленият ловец не приближава!
Фердинанд се обърнал и ужасено извикал, че зеленият ловец скоро ще ги настигне.
– Хвърли четката зад себе си! – казал конят.
Момчето сторило това и в миг зад тях израснала гора – тъй гъста и огромна, че препречила пътя на преследвача.

Конят заедно с ездача продължил да препуска с всички сили напред. След няколко часа пак проговорил:
– Обърни се и виж дали ловецът ни приближава!
Момчето видяло, че ловецът отново ги настига.
– Хвърли гребена – рекъл конят и момчето бързо го сторило.
В миг зад тях се простряло огромно езеро и зеленият ловец трябвало да потърси лодка, за да продължи преследването.

Минало време и конят накарал момчето пак да погледне назад. Този път зеленият ловец бил съвсем наблизо. Фердинанд хвърлил чашата и зад тях се издигнала висока до небето ледена планина. Преследвачът не успял да я прекоси и те се спасили.

Привечер пристигнали в едно селце в близост до което се издигал кралския дворец и конят спрял. Фердинад скочил на земята, а жребецът му рекъл:
– Ти язди един ден, но през това време изтекоха десет години от твоя живот.
Момчето намерило странноприемницата и прибрало коня в конюшнята. Жребецът му дал пари и дреха с избродирани звезди и поръчал:
– Хвани се на работа като градинар в двореца, но при условие, че ще работиш само нощем. Денем ще идваш при мен!

Фердинанд отишъл в кралския двор и го взели за помощник на градинаря. Щом тъмнината се спускала, той намятал звездната си дреха и работел с лекота. Денем ходел в странноприемницата да се види с верния си кон и да си поговорят. Вечер се връщал в кралската градина и докато работел, си пеел весело. Под неговите грижи цветята и дърветата растели както никога и кралят често го хвалел. Принцесата обичала да слуша неговите песни, а красотата на младежа докоснала дълбините на сърцето ѝ.

Един ден тежка беда сполетяла двореца – кралят се разболял. Свикали всички доктори, ала никой не знаел лек за черната болест. Най-сетне пристигнал беловлас странстващ лечител и рекъл, че само мляко от вълчица, мечка и кошута могат да излекуват краля. На другия ден старецът си заминал.

Кралят веднага наредил на придворните ловци да му донесат целебното мляко, но никой не успял. Ден след ден владетелят все повече изнемощявал и в отчаянието си обявил, че ще даде дъщеря си на онзи, който го изцери. Щом Фердинанд чул това, решил, че ще опита да донесе трите вида мляко. В градината работели още двама помощници, които също решили да опитат да издоят дивите зверове.

На следващата сутрин младежът отишъл при жребеца за съвет.
– Да вървим – рекъл белоснежният кон. – Ще ти помогна.
Фердинанд яхнал коня и препуснали към гората. В дълбините срещнали една кротка вълчица, която позволила на момъкa да издои малко вълче мляко.

По обратния път срещнали двамата помощник-градинари. Цял ден те напразно обикаляли гората и сега се връщали отчаяни. Момъкът казал, че носи вълче мляко и те го помолили да им даде. На Фердинанд не му се щяло и погледнал белоснежният кон за съвет. Тогава жребецът кимнал и момъкът им отсипал по малко.

На следващата утрин младият човек препуснал отново към гората и конят го отвел при една мечка, която позволила да я издоят. По пътя към дома пак срещнали помощниците, които отново поискали дялове мечешко мляко. Момчето видяло, че конят му кимнал и споделило и това мляко с тях.

На третия ден Фердинанд отново препуснал към гората. Този път намерил кошута, която позволила да я издоят. Но когато последвал трети път съвета на коня и споделил млякото с другите помощницик-градинари, този път те изобщо не му благодарили, а започнали да спорят кой пръв да занесе млякото на краля. Тогава Фердинанд предложил:
– Нека хвърляме чоп.
Другите се съгласили, но момъкът изтеглил късата клечка и трябвало да се яви последен.

– Ще загубим – оплакал се Фердинанд на коня си, – защото двамата помощници събраха трите вида млека. За мен остана съвсем малко и при това им позволих да се явят преди мен пред краля.
Момъкът се ядосвал, че позволил на другите да го изпреварят, без да са направили нищо сами. Но жребецът го успокоил с думите:
– Те няма да успеят да излекуват краля. Първият, който даде млякото на краля, ще успее колкото и вторият.

Така и станало. Първият помощник-градинар се изправил пред краля и обявил, че ще го излекува с трите вида млека. Но щом кралят отпил, вместо да получи облекчение, болките неимоверно се усилили. Вторият помощник също не успял. Кралят хвърлил и двамата в затвора.

Пристигнал Фердинанд и донесъл мляко от вълчица, мечка и кошута. Кралят едва пийнал от млечната смес и болестта му се стопила. Скоро бил напълно здрав.

Дошло време кралят да изпълни обещанието си, но той отказал да даде дъщеря си за жена на прост помощник-градинар и опитал да се откупи с пари. Но принцесата много се натъжила, защото също обичала младежа и накрая баща ѝ се предал.

Вдигнали разкошна сватба. Тържеството продължило четири дни и четири нощи. Накрая кралският зет си спомнил за своя белоснежен кон и отишъл да го види в странноприемницата. Конят го посрещнал с думите:
– Трябва да ми отсечеш главата!
Смаян от ужасната молба, Фердинанд възразил:
– Това не подхожда на огромната ми благодарност за вярната ти служба.
Но конят настоявал и след дълги увещания кралският зет извадил меча си и с един замах отсякъл главата му. Жребецът мигом се разпаднал на парчета, които бързо се събрали в белоснежен гълъб. Птицата размахала криле, издигнала се нависоко скоро се изгубила в небесата.

Скоро след това Фердинанд си спомнил за своите родители, които живеели в мъка, защото отдавна го мислели за мъртъв. Той ги прибрал в замъка, погрижил се за тях и най-сетне те заживели щастливо!

Когато кралят остарял и починал, Фердинад седнал на трона и дълги години поданиците му живели мирно, охолно и щастливо.