Една лодка плавала по зелените води на Нил, а слънчевите зайчета проблясвали игриво по следите ѝ. На брега била струпана пъстроцветна тълпа. Хората гледали как лодката приближава и нетърпеливо очаквали да чуят разказа на моряците за чудесата, които преживели и видели. Когато мъжете слезли на брега, хората с удивление забелязали, че дрехите им приличат на парцали.
Чуйте и вие разказа на капитана.
Много месеци бях далеч от родната земя. Потеглих от Египет със своя кораб и екипаж от сто смели мъже. Плаването вървеше от добре по-добре, но един ден ни връхлетя свирепа буря и корабът потъна на дъното. Само аз успях да се спася, защото се хванах за едно парче дърво. Вълните дълго ме подмятаха и за мой късмет накрая ме изхвърлиха на брега на някакъв остров.
Когато отворих очи, видях наоколо смокини, лози и много други растения, годни за ядене. Хапнах до насита грозде и смокини, а после набрах плодове, за да ги поднеса в дар на боговете, които спасиха живота ми.
Тъкмо коленичих и приведох надолу глава, когато се разнесе страшен шум. Земята се затресе и аз ужасно се изплаших. Погледнах нагоре и видях огромен змей пред мен.
Гигантският змей беше целият покрит със злато, с глава на човек и носеше корона. Имаше дълга бяла брада, заради която изглеждаше като достопочтен старец.
– Дребосъко – каза ми змеят, – откъде идваш? Как се озова тук? Ако не ми разкажеш нещо, което не знам, ще те погубя.
После змеят ме грабна с огромната си уста и ме отнесе в селото, където живееше с другите змейове. Никой от тях не ми стори злина.
Видях малки змийчета и големи змии, но най-голям от всички беше техният цар. Всички змии бяха златни и невиждано красиви.
Разказах на змийските хора цялата си история. Разказах за великия фараон на Египет, за чудните палати и храмове в нашата земя и за нашите големи кораби, които плават до далечни земи.
Разказах за ужасната буря, как нашият красив кораб отиде на морското дъно и как единствен аз от всичките смели мъже оцелях. Как ме подмятаха вълните и как ме изхвърлиха на змийския остров.
– Не тъгувай, дребосъко – рече гигантският змей. – Ти си тук по волята на боговете. Ще изминат четири месеца и твоят кораб и ще те върне обратно в Египет.
Живях със змийските хора цели четири месеца. Разказах им много истории за нашия Египет. Накрая обещах да им закарам кораб, пълен с подаръци за тях, но змеят цар ми каза:
– Аз съм онзи, който ще изпрати подаръци на фараона, защото е велик владетел. Когато се върнеш, разкажи му за нас, змийските хора, защото аз също съм велик. Когато напуснеш това място, никой смъртен няма повече да го види, защото моят остров е омагьосан.
И стана точно както змеят цар предсказа. В уреченото време моят кораб пристигна ведно с екипажа от сто смели мъже. Змеят цар ми даде подаръци и рече:
– Сбогом, дребосъко. Скоро отново ще видиш семейството си, защото боговете са добри към теб.
Корабът ме върна обратно в Египет и сега отивам при фараона да поднеса даровете на змея цар, великият владетел на змийските хора.
Фараонът толкова харесал тази история, че заповядал на жреците да я запишат на папирус. Точно затова сега успях да ви я разкажа, макар че се е случила преди повече от четири хиляди години.
ПРЕРАЗКАЗАНА по „The sailor’s story“, W.W.Dolch от Лорета Петкова ©prikazki.eu 2022, ИЛЮСТРАЦИИ: Gordon Laite;
