На края на нашето село в схлупена къщурка живееше Мързелив Кольо. Веднъж той попитал чичо Пейчо:
– Кажи ми: как да стана чорбаджия?
Чичо Пейчо се позасмял и на шега отговорил:
– Ти, Кольо, си готов чорбаджия. Изтегни се на шарена черга, яж хубави ястия, пуши с чибука и си гледай кефа…
На Мързелив Кольо това му трябвало. Отишъл в къщи, постлал в къта нова шарена парцаленка, наметнал антерията си и повъзлегнал.
– Ех, чорбаджилък, че пак чорбаджилък! – въздъхнал той, изпуснал голямо кълбо дим от чибука и се унесъл в сладки мисли.
Жена му се върнала от нивата. Сложила на софрата паница лещена чорба, няколко глави чеснов лук и го поканила да вечерят. Мързелив Кольо седял възлегнат на парцаленката, пушел и унесено мълчал.
– Ти, мъжо, да не си болен, та не сядаш да ядем? – попитала жена му.
– А, не! – поразмърдал се Кольо и отговорил навъсено: – Не видиш ли? Чорбаджия съм!
– Чорбаджия ли? – стрелнала го с очи жена му. – Че чорбаджиите не ядат ли?
– Ядат, ама ядат блажни ястия, а не такова сиромашко ядене леща и чесън!
Жена му се нахранила мълчаливо и легнала да спи. Сутринта направила попара и пак го повикала да ядат.
– Вкисна ми от тази сиромашка попара! – начумерил се Кольо.
– Сиромасите сиромашка попара ядат! – промърморила тя.
– Пет пари не давам за сиромасите и за попарата им! – изръмжал Мързелив Кольо, възлегнал на шарената пaрцaлeнкa и запушил с чибучката.
Жена му се нахранила с топлата попара, приготвила се за работа и го подканила:
– Хайде, ставай да вървим на нивата.
– Да работят сиромасите! – отговорил троснато той и наместил aнтерията на раменете си. – Не разбра ли, чорбаджия съм вече!…
– Ти най-първо бъди чорбаджия в работата! – рекла жена му и отишла на нивата.
Мързелив Кольо останал в къта на парцаленката. Той цял ден гладувал и мислил за думите на жена си.
Вечерта тя сготвила чорбица от киселец и седнала да се храни. Жената духала топлата чорбица и шумно сърбала, а Кольо гледал отстрана и преглъщал. По едно време той попитал с мек закачлив глас:
– Ей, жено, какво ядеш?
– Сиромах човек сиромашко ядене! – пошегувала се тя.
– Я да види чорбаджията какво ядат сиромасите! – засмял се Кольо, отметнал антерията, припълзял до софрата и грабнал голямата лъжица. Ял много и сладко.
На другия ден още в зори Кольо бодро подвикнал:
– Ставай, жено, да тръгваме. От днес ще съм чорбаджия в работата!…
