Битови приказки

Черпакът, който паднал от небето

5мин
чете се за

Имало едно времеЕ една стара жена, която свикнала да преживявала за сметка на своите роднини и съседи. Братът на нейния съпруг живеел сам със своя син в къща, близо до нейната. Синът се оженил и довел невестата си у дома, а жената отишла да я посети. Разговорили се двете и старата жена попитала младата дали не чува нощем шумолене откъм кутиите със сватбени подаръци. Булката отговорила, че не била.

Няколко дена след това старата жена пак дошла и пак се разговорили. Тогава младата жена ѝ казала, че наистина дочула стържене откъм кутиите. И понеже вече внимавала и се ослушвала чувала всяка нощ шума. Възрастната я посъветвала да внимава и да си пази дрехите, защото явно имат много мишки, които като нищо ще намерят най-хубавите дрехи и ще ги направят на парцали. Старата жена знаела, че в къщата няма котка и предложила да даде на заем своята черно-бяла котка и добавила, че животното било толкова способно, че скоро щяло да изтреби всички мишки.

Невестата се съгласила, възрастната жена донесла котката и я оставила в покоите на младоженката. Минали няколко часа и животното изчезнало, а невестата решила, че си е отишло у дома и не си дала труда да го търси. Котката наистина се била прибрала вкъщи, защото така била научена. Няколко дена по-късно старата жена се върнала да си я иска обратно като обяснила, че откакто животното го няма мишки пак били напълнили дома ѝ.

Невестата отговорила, че котката още същия ден си тръгнала и мислела, че вече си е у дома. Старата жена казала, че не е и поискала компенсация за загубата, защото тази котка била толкова способна, че нямало друга като нея. И накрая изтъкнала, че заради котка като тази излязла старата поговорка:

Черна като въглен котка
с бяло като сняг петно,
струва повече отколкото
теглото си в сребро.

И добавила, че нейната котка тежала пет килограма.

Младата жена останала изумена от цената на котката, отишла при свекъра си и му разказала всичко от игла до конец. Старият човек добре знаел що за стока е братовата му жена и че докато не измъкне пет кила сребро от семейството няма да се спре. От притеснение не можел нито денем да се храни, нито нощем да заспи. Невестата била нова в семейството и не знаела още кое как е и не обърнала много внимание на случката, но старицата пак дошла и започнала да говори за котката.

Накрая на невестата ѝ станало ясно, че трябва да се защити и пак попитала свекъра си дали някога нещо са дали в заем на жената. Той ѝ казал че не помни и тя настойчиво го помолила да помисли още по-внимателно дали някога не са ѝ заемали я инструмент, я чиния или даже наръч дърва. Накрая той с мъка си спомнил, че ѝ бил дал един дървен черпак, който не струвал повече от два петака и нямало смисъл даже да се споменава за него.

На следващия ден старицата пак дошла да си търси среброто и невестата ѝ казала да ѝ върне черпака, който била взела на заем. Старицата отвърнала, че черпакът бил стар и не струвал нищо; че го била дала на децата да си играят и те го забутали в калта и там стоял докато накрая го намерила и го използвала за подпалки в огнището.
Невестата ѝ отговорила:
– Ти очакваш да спечелиш много за теб и семейството ти от една котка. Но и нашето семейство има нужда от пари. Тъй като не можеш да ми върнеш черпака нека идем при съдията и да му разкажем как стоят нещата. Ако излезе, че котката ти струва повече от нашия черпак, аз ще ти доплатя разликата, ако излезе, че нашият черпак е по-ценен от котката, тогава ти ще ни платиш.

Старицата се съгласила защото била сигурна, че няма съдия, който да оцени черпак за повече пари от една котка и двете жени заедно отишли при съдията. Младата жена любезно дала предимство на по-старата да изложи своите обвинения. Старицата казала как стоят нещата и поискала компенсация от пет килограма сребро. Когато свършила съдията извикал младата жена да изложи своята защита. Тя отвърнала, че е съгласна с твърденията на жената, но че претенциите за компенсация са равностойни заради заетия черпак. И добавила, че има стара поговорка:

На главата на луната
по пълнолуние расте
вълшебно канелено дръвце.

Клон от това дърво една нощ паднал пред вратата на нейния свекър и той издялал черпак от него. Каквото и да сипвали с този черпак, то никога не свършвало. Вино, ориз или пари – количеството си оставало едно и също. Един ханджия отдалеч бил дошъл и предлагал да го купи за сто кила сребро, но свекърът ѝ не се съгласил. Това бил черпакът, който дали в заем на старицата и тя затрила.

Магистратът чул защитата, разбрал че котката била само повод да се измъкнат пари от хората и обявил, че двете претенции са равностойни и никой не дължи компенсация на другия.

КРЕДИТ: Превод от английски език © prikazki.eu 2019 – The Ladle That Fell From The Moon, by Kate Douglas Wiggin and Nora Archibald Smith, from Tales of Laughter: A Third Fairy Book, eds. (1908); Корица: Tianguan cifu (The Heavenly Official Bestows Happiness), Дарение на British Museum, 1954

Всичкитворби