Черната и бялата перла

Кувейт граничи с Ирак, а прочутият Багдад е най-забележителният град в района. Съседната страна Бахрейн се славела навред със своите ловци на бисери. В далечното минало най-богатите хора на Арабския полуостров купували роби от Танзания или друга африканска страна. Мнозина от тях, когато станали свободни, усвоили трудния и опасен занаят – гмуркач за бисерни миди.

Приказката, която ще прочетете, е разказана за пръв път в книгата на H.R.P.Dickson „The Arab of the Desert“ (Арабите от пустинята), 1918г . По онези времена това била важна и уважавана професия както в Кувейт, така и в Бахрейн.

Много, много отдавна, когато Багдад бил център на търговията с перли, в града живяла прекрасна принцеса, дъщеря на великия халиф. Тя имала една огромна черна перла – най-ценното ѝ притежание – скъп подарък от баща ѝ. Всеки ден красавицата дълго се взирала в нея и ето че веднъж ѝ хрумнало да пожелае още една – същата като нейната, за да има двойка съвършени и еднакви перли.

Принцесата изпратила да доведат при нея най-прочутия търговец на перли, показала му своята драгоценност и поискала да ѝ намери още една такава черна перла.
– Друга, тъй прекрасна като тази, няма на света – заявил веднага той. – Това е невъзможно.
Ала девойката не спряла да разпитва дали няма някой, който да намери подобна перла и не искала да се откаже от своето желание.

И ето че веднъж търговецът дошъл в палата с новини.
– Днес пристигна в града един ловец на бисери – рекъл той. – Този млад човек е син на най-прочутия гмуркач в Бахрейн. Баща му вече е мъртъв, но синът може да ти каже за перлата, която желаеш.
– Доведи го при мене веднага! – наредила принцесата.

Довели младежа в палата. Той бил красив, висок, широкоплещест и с обаятелно лице. Казвал се Анад бин Фараж.

Принцесата му казала:
– Имам една перла. Като нея няма друга, но аз искам още една. Можеш ли да ми намериш същата като нея?
Анад пристъпил напред да разгледа драгоценната перла.
– Познавам тази перла – промълвил той, а по лицето му се разляла тъга. – Баща ми я извади от една пещера дълбоко в морето. Там живее огромен октопод и това морско чудовище е сигурна смърт за всеки, който посмее да вади миди от там. Татко бе твърде смел. Великият халиф, твоят баща, поискал голяма черна перла за дъщеря си, а баща ми се заклел да я намери.

В онзи ден баща ми се гмурнал дълбоко и видял една огромна мида. Сграбчил я здраво и започнал да се издига, но морският звяр бдял. Обгърнал го с гигантските си пипала и му изсмукал живота. Когато изтеглили мъртвото тяло на кораба, ръката му все още стискала огромната мида. А когато я отворили… перлата, която сега държиш, била вътре.

Принцеста останала очарована от Анад и тази история. Поканила го да дойде на другия ден и да ѝ разкаже още. Този път го приела в покоите си. Предложила му да седне на мекия диван, поднесла му напитки и закуски за освежаване, а после приседнала до него и попитала:
– Наистина ли е съвсем невъзможно някой друг да извади от онова място още една перла като моята?
– Равносилно е на смърт за всеки, който посмее – отвърнал Анад.

Принцесата продължила да кани Анад. Неспирно го молела да намери някой, който да ѝ донесе голяма черна перла като нейната, за да станат две. При петото му посещение хубавицата седнала до него, внезапно разхлабила своя воал и открила големите си прекрасни очи:
– Заради тези очи, мой смели Анад, би ли посмял веднъж да се гмурнеш в пещерата на октопода?
Анад бил поразен от неземната хубост на тези тъмни очи. Почувствал, че сякаш е в сън, напълно омаян от нея. Тогава тя се привела към него и отново помолила:
– Заради мен, ще ми я донесеш ли? – и Анад се предал.
– Искаш втора перла като твоята. Търговецът с право твърди, че две еднакви няма, а и на земята друга като нея няма. Но като гледам дивните ти очи, виждам двете най-съвършени перли, които някой може да си представи. При това са абсолютно еднакви – съвършен чифт. Заради молбата в тези очи ще предизвикам чудовището. И с помощта на Аллах, ще ти дам черната перла, която желаеш.

Върнал се Анад в родния Бахрейн, земята на най-изкусните гмуркачи, и започнал да се стяга за храброто си дело. В един ясен и безветрен ден смелият гмуркач заедно с петимата си помощници се качили на кораба и отплавали към страшната подводна пещера. Момъкът носел голям остър кинжал. Завързал въже около кръста си, а другият край останал в ръцете на другарите му. Щом дръпнел силно, те веднага щели да го изтеглят.

Анад стегнал щипката на носа си, хванал веригата за спускане и стъпил на камъка, вързан за нея, който я крепял да стои неподвижно на морското дъно. Помощниците бавно започнали да го спускат. Надолу, надолу, надолу… минал край гигантски пъстроцветен корал… стигнал покритото с мидите дъно и започнал да търси.

Ето я пещерата. Мрачна и страшна, вещае беда. Ала той трябва да влезе, защото най-големите миди растат в нейните сенки. Пристъпва внимателно вътре… какво множество миди… грамадни… и ето, най-сетне! Най-голямата мида от всички! Точно от тези, които отглеждат най-огромните перли.

Анад я отрязал и посегнал към въжето. Но гигантския октопод го дебнел и се протягал бавно от пещерата. Внезапно едно пипало сграбчило ръката на Анад и мощно започнало да го повлича. Младежът бясно дръпнал въжето! Забил кинжала в окото на октопода! Но чудовището неумолимо го засмуквало! Анад пак заудрял с кинжала… пак, пак, пак… и загубил съзнание.

Когато се свестил, Анад лежал на палубата. Неговите другари неистово опитвали да го върнат в съзнание. Анад благодарил на Аллах за оцеляването си и погледнал надолу. В ръцете си още стискал огромната мида. Разтворил я бързо… в пулсиращата плът лежала поразително красива черна перла. Съвършено същата като перлата на принцесата.

След един месец Анад пристигнал в Багдад и помолил за аудиенция с принцесата. Поканили го веднага в приемната на нейните покои. Този път тя го посрещнала незабулена. Била дори по-красива, отколкото си представял.

– Добре дошъл, мой смели Анад! Добре дошъл хиляди пъти! – извикала тя и протегнала към него ръце. – Перлата? Донесе ли я?
Анад коленичил пред нея и притиснал устни към двете ѝ ръце в почит и преклонение.
– Да – отвърнал простичко той. – Твоят слуга донесе, каквото ти пожела.
Принцесата поела перлата и вдигнала Анад да се изправи.
– Ела, седни до мене и ми разкажи всичките си приключения – рекла тя.

Те седели известно време. Анад разказал какво се било случило, а принцесата хвалела храбростта му. Когато свършил, тя казала:
– Анад, дойде време за твоята награда. Поискай каквото ти е на сърце и ще бъде твое. Ти също си една безценна черна перла. Служи ми предано, дори с риск за живота си.
След дълга тишина, злочестият гмуркач заговорил:
– О, принцесо, обичам те повече от всичко на света. За мене ти си най-изключителната перла на земята. Моето единствено желание е да получа ръката ти. Ала бяла перла като теб няма никога да се венче за скромна черна перла като мен.
И след тези думи, този прекрасен син на своите африкански предци, измъкнал своя кинжал и го забил в сърцето си.

През пролетните нощи с наслада слушах песните на перлената флота. Корабчетата минаваха край нашия дом, а мелодията се носеше надалече в тъмата, докато похапвахме на покрива закъснялата си вечеря или потъвахме в сън….

..Те плават до Индия, Източна Африка и Занзибар. Помня, че през първата ни година в Кувейт корабите бяха над 400. Тръгват през септември, в Басра товарят фурми, стоварват ги в Индия, взимат друга стока и я карат в Източна Африка. Спускат се надолу чак до река Руфиджи. В началото на април ветровете отново ги връщат. Имат само два месеца да бъдат със своите съпруги, преди отново да отплават около 15 юни. Потеглят към местата, където растат перлените миди и не се връщат преди 26-27 септемви. После отново поемат към Басра за фурми и всичко отново се повтаря…