Отишъл веднъж един заможен бедуин на животинския пазар в града. Човекът водел със себе си и своя малък син, но се заплеснал в делата си, изпуснал момчето от очи и някой го отвлякъл.
Бащата наел глашатай да разгласи из всички улици, че дава награда хиляда пиастри на онзи, който върне момчето. Похитителят чул за щедрата награда, ала алчност сграбчила сърцето му и решил да изчака до другия ден, та сумата още да порасне.
На следващия ден глашатаят отново се развикал по улиците, но наградата вече била наполовина смалена – петстотин пиастри. Похитителят решил да изчака още един ден. За негова изненада на третия ден глашатаят обявил, че отплатата е сто пиастра.
Хукнал крадецът да върне момчето и да прибере парите, докато не са станали още по-малко. Измъчван от любопитство, той попитал бащата защо всеки ден смалявал наградата. Бащата на свой ред попитал:
– През първият ден синът ми беше ядосан и отказваше да яде, нали?
– Така беше – потвърдил крадецът.
– На втория ден момчето хапна малко, а днес само помоли за хляб, нали? – продължил бащата.
Крадецът кимнал, че било точно така.
– Е – рекъл бащата – през първия ден синът ми е бил по-чист от най-чистото злато. Като достоен човек, той е отказал да дели залък с похитител. За да си върна детето, ведно с неопетненото му достойнство, бях готов да платя хиляда пиастра. На втория ден гладът е принудил сина ми да потъпче своята гордост и е приел от тебе храна, затова предложих за него петстотин пиастра. Но днес е изпаднал дотам, че сам да моли за храна и за мен вече не струва повече от сто пиастра.
КРЕДИТ: Тази приказка от Обединени Саудитска Арабия е преразказана от Л.Петкова – ©prikazki.eu 2023 по „The Price of Pride “, Arab folktales, превод и редакция на Inea Bushnaq, 1986; КОРИЦА: „Бедуин“ (1841-1851) – John Frederick Lewis
