Бялата мечка и троловете

Някога, много отдавна във Финмарк живял един човек на име Халвор. Той имал огромна бяла мечка, която умеела да прави смайващи неща. Веднъж този човек си казал: „Тази мечка е истинско чудо, ще я дам на датския крал. Може в отплата той да ми напълни торбата с пари.“ Речено-сторено, Халвор се стегнал за път и повел мечката към Дания.

Вървял, що вървял и навлязъл в обширна мрачна гора. Вече се мръквало, а наоколо не се виждали никакви къщи и Халвор се уплашил, че трябва да нощува на открито, защитен само от клоните на дърветата.

За късмет скоро чул, че някой сече дърва. Тръгнал по звука и скоро излязъл на малко сечище. И наистина там видял млад дървар, потънал в работа.
„Щом има човек, наблизо има и къща – помислил си пътешественикът.“
– Добър ден! – поздравил Халвор.
– Добър ден! – отвърнал човекът с поглед, втренчен уплашено в грамадната мечка.
– Ще ни подслониш ли през нощта, мене и мечката? – попитал Халвор. – И би ли ни дал малко храна? Ще ти платя добре, ако си съгласен.
– С радост щях да ви посрещна – отвърнал дърварят, – но точно тази нощ, единствена в годината, никой не бива да замръква в моя дом, освен ако не иска да рискува живота си.
– Че как така? – смаял се Халвор.
– Ето каква е работата. Днес е Еньовден и на този ден всяка година среднощ у дома се събират горските тролове. Длъжен съм да им подготвя угощение, а те дивашки пируват чак до сутринта. Ако заварят вътре някой, със сигурност ще го разкъсат на парчета. Дори аз и жена ми не смеем да нощуваме там. Нощес ще спим в гората.
– Ама че работа – възкликнал Халвор. – И все пак искам да ида, за да видя истински тролове. Колкото до живота ми, мечката ще ме пази. Щом съм с нея, от нищо не ме е страх.
Думите му стреснали дърваря:
– Не, не! – развикал се той. – Моля те, недей да рискуваш. Остани нощес с нас в гората. Утре в безопасност ще се върнем у дома.
Но Халвор не щял да слуша. Искал да нощува в къща, пък и изгарял от желание да види троловете.
– Така да е – примирил се накрая дърварят, – щом не се страхуваш за живота си. Върви все по тази пътека и скоро ще идеш у дома.

Халвор благодарил и тръгнал с мечката по пътеката. Скоро пристигнал в къщичката на дърваря и влязъл. Ахнал, когато видял богатата трапеза, която дърварят бил подготвил за троловете. Устата му се напълнила със слюнка – имало наденички и пиво, риба и сладкиши, оризова каша и всякакви вкусотии. Опитал това-онова, дал малко на мечката и после седнал да чака троловете. Колкото до мечката, тя легнала до своя господар и заспала дълбоко.

Скоро откъм гората се разнесла дивашка дандания – мучене и грухтене, свиркане и бесни крясъци. Шумът ставал все по-силен и ужасен. Халвор не смогнал да се удържи и ужасно се уплашил. Космите му се изправили и хладни тръпки го полазили по гърба. Глъчката приближавала все повече и когато гостите стигнали до пътната порта, Халвор не издържал – скочил и хукнал към печката. Наврял се във фурната и затръшнал вратата след себе си. Колкото до бялата мечка, тя дори не помръднала, само изсумтяла в съня си.

Едва Халвор се скрил, когато вратата с трясък се отворила и страховитите тролове нахълтали в стаята.

Едни били грамадни, други дребни, едни дебели, други слаби. Някои имали дълги опашки, други къси, а трети – безопашати. Повечето били с две очи, но имало и с три, и с едно в средата на челото. Един от всички имал дълъг тънък нос като ръжен и останалите го наричали Дълъг Нос.

Троловете затръшнали след себе си вратата и се събрали край отрупаната с лакомства трапеза.
– Какво е това? – изврещял най-големият трол с отвратителен глас (а сърцето на Халвор заблъскало лудо в гърдите му). – Някой е бил тук преди нас, ял и пил от нашата трапеза.
Голям Нос започнал да души:
– Тук е седял – провикнал се той. – Да го намерим и да го разкъсаме на парчета.
– Вижте, тук има котка – извикало най-малкото тролче и посочило бялата мечка. – О, колко хубаво котенце! Писи-писи-писи!

После забучило с вилица една наденица и я навряло в мечия нос.

В миг бялата мечка се изправила на крака и изревала. Цапардосала с лапа дребосъка и го запратила в другия край на стаята. Така се размахала, че едва не строшила на две носа на Дългия Нос. Огромните тролски уши запищели от мечите удари. Тупа-лупа – яко напердашила троловете. Те едва успели да се измъкнат през вратата и с жално квичене избягали в гората.

Когато се изнизали, Халвор изпълзял от печката и здраво залостил вратата. Настанили се с бялата мечка на богатата трапезата и се наяли до насита. После двамата легнали и спали непробудно цяла нощ.

На сутринта дърварят и семейството му се върнали и надникнали през прозореца. И какво да видят – Халвор и бялата мечка закусвали спокойно, сякаш нищо не се е случвало.
– Какво стана? – провикнал се дърварят. – Троловете не дойдоха ли?
– О, дойдоха – отвърнал Халвор, – но ги изгонихме и вече няма да посмеят да ви тормозят.
После разказал какво се случило през нощта и завършил:
– След боя, дето ядоха нощес, май повече няма да ти гостуват.
Дърварят много се зарадвал и благодарил от сърце. Двамата със съпругата му предложили да остане да живее при тях в гората, но той не приел. Отивал в Дания да продаде мечката на датския крал. Сбогувал се със съпрузите, пожелал им всичко добро и продължил пътя си.

На другата година, в навечерието на Еньовден дърварят сечал дърва в гората, когато един огромен грозен трол подал глава между дърветата.
– Дърварю, дърварю! – провикнал се той.
– Е – отвърнал човекът, – какво има?
– Я кажи, онази грамадна бяла котка още ли е у вас?
– Да, още е тука. Сега има пет малки котенца – всяко е още по-грамадно и силно от нея.
– Наистина ли?! – ужасил се тролът. – Тогава сбогом, дърварю, защото никога повече няма да дойдем у вас.

После скрил глава зад дърветата и това бил последният трол, когото дърварят чул и видял през живота си. От този ден нататък той и жена му заживели спокойно без страх.

А Халвор пристигнал в Дания и кралят толкова харесал бялата мечка, че му дал една торба пари, точно както се надявал. С парите Халвор захванал толкова успешна търговия, че скоро станал един от най-богатите в цяла Дания.