Бялата и Черната Каролина

Живяла някога една майка със своите две дъщери, които имали едно и също име – Каролина. Хората наричали едната сестра „Бялата Каролина“, защото била чудно красива. Ала майка ѝ не можела да види това, защото момичето не било нейно. Втората сестра хората кръстили „Черната Каролина“, защото била отвратително грозна. Черната Каролина била любимка на майката и получавала всичко, което пожелае.

Веднъж един овчар, който водел три малки агнета, минал край дома им. Засмял се щом видял Бялата Каролина, погалил я по главата, а агънцата приближили и потъркали главици в бялата престилка на момичето. Как се зарадвала Бялата Каролина! През това време Черната Каролина седяла на витата стълба. Видяла ласкавите агънца и също ѝ се дощяло да ги погали. Слязла и надникнала през вратата. Ала щом видял лицето ѝ, старият овчар се обърнал и забързал по пътя, а агнетата заблеяли и хукнали след него, защото Черната Каролина била тъй грозна – но пък толкова добра.

Майката не могла да понесе това и си казала: „Бялата Каролина трябва да умре на всяка цена!“

Седем дни поред тя мислила и мислила как да се отърве от Бялата Каролина. Накрая отишла при живия плет и му казала:
– Оградо, трънлива оградо, дошла съм да помоля за една дузина смъртоносни бодили, всеки по един пръст дълъг!
И живият плет ѝ дал една дузина смъртоносни бодили, всеки по един пръст дълъг. Майката се прибрала у дома и ги показала на Черната Каролина.
– Дъще – казала тя, – тази вечер трябва много да внимаваш! Легни в крайчеца на леглото, а отвътре нека спи Бялата Каролина, защото ще скрия всички тези бодили в нейната възглавница. Щом положи глава, тя ще умре и тогава ти ще станеш най-любимото дете на мама!
Черната Каролина отвърнала:
– Добре, мамо!

Но вечерта, когато Бялата Каролина се канела да ляга, Черната Каролина я хванала за ръка и  казала:
– Бяла Каролино, аз много те обичам, но не трябва да казваш за това на мама. Тя се опитва да те убие. В твоята възглавница има цяла дузина отровни бодили. Нека тази нощ легнем в леглото наобратно.
Бялата Каролина радостно се засмяла, гушнала с ръчички Черната Каролина и заспали заедно.

На следващата сутрин откъм стълбите се разнесло „тупур-тупур“.
– Хей! Черна Каролино! Там ли си?
Това бил гласът на майката от долния етаж.
– Да, скъпа мамичко, тук съм! – отвърнала Бялата Каролина.

Майката побесняла, защото Бялата Каролина не била умряла и хукнала по стълбите да провери дали Черната Каролина е жива. Макар че много ѝ се щяло, не могла да разбере как така Бялата Каролина не била умряла и бесът отново я обхванал.

Веднъж някакъв музикант минал край тяхната къща. След него подскачали три кученца. Той се засмял, щом видял Бялата Каролина и засвирил на латерната си най-хубавата музика, която можело да се чуе, а трите кученца затанцували около него. Бялата Каролина така се зарадвала!

Черната Каролина, седяла на витата стълба и щом чула музиката, решила също да погледа. Ала щом я зърнал, музикантът спрял да свири, а трите кученца скрили главици, защото Черната Каролина била тъй грозна – но и толкова добра!

Майчиното сърце не могло да понесе тази гледка и жената си казала:
– Бялата Каролина трябва да умре на всяка цена!

Седем дни поред тя мислила и мислила как да се отърве от Бялата Каролина. Накрая отишла при една стара вещица и купила най-силната отрова, която се продавала.

Щом се върнала у дома, повикала Черната Каролина и казала:
– Дъще, много внимавай! Тази вечер няма да ядеш кюфтенца. Кажи, че те боли главата, защото в месото ще сложа отрова и когато Бялата Каролина ги изяде, ще умре. Тогава ти ще станеш най-любимото чедо на мама!
Черната Каролина отвърнала:
– Добре, мамо!

По време на вечеря Бялата Каролина посегнала към кюфтенцата, но сестра ѝ я хванала за ръка и казала:
– Бяла Каролино, аз много те обичам, но не трябва да казваш за това на мама. Тя иска да те убие и е сложила отрова в месото. Кажи, че ще вечеряме отвън, за да пазим котката да не изяде пиленцатата и гаргите да не изкълват житото. Тогава може да изхвърлиш храната.
Бялата Каролина радостно се засмяла, гушнала с малките си ръчички Черната Каролина и двете излезли заедно.

Скоро откъм градинската врата се разнесло „тупур-тупур“.
– Хей, Черна Каролино, там ли си? – извикала майката от къщата.
– Да, скъпа мамичко, тук съм! – отвърнала Бялата Каролина.

Майката побесняла, защото Бялата Каролина не била умряла и хукнала да провери дали Черната Каролина е жива. Чинията пред нея още била пълна с месо, а тя ронела кървави сълзи, защото главата много я боляла. Майката не могла да разбере как така Бялата Каролина е останала жива и бесът отново закипял в нея.

Веднъж един уличен сладкар, който возел сладкиши и бонбони във фургона си, минал край дома им. Щом видял Бялата Каролина, спрял и ѝ дал захаросани ядки и сладкиши безплатно, просто защото била толкова хубава. Черната Каролина седяла на витата стълба. Видяла вкусните сладкиши и ѝ се дощяло да ги разгледа отблизо. Ала щом подала глава от вратата, търговецът скочил в своя фургон и запрашил нанякъде, защото била толкова грозна, но и толкова добра!

Майката не могла да понесе това и си казала:
– Бялата Каролина трябва да умре на всяка цена!

Отишла при един стар мелничар и го попитала може ли да повдигне воденичния камък върху четири малки пръчки, та ако някой го бутне, той да се стовари отгоре му и да го премаже. Старият мелничар отговорил:
– Да, мога да направя това. Ще се заема веднага.

Майката останала много доволна, обяснила на Черната Каролина как ще бъде поставен воденичния камък и казала:
– Дъще, внимавай, когато идеш в мелницата за брашно. Трябва да оставиш Бялата Каролина сама да се оправя. Щом докосне малките пръчки, тя ще бъде смазана от воденичния камък и ти ще станеш най-любимото чедо на мама.
Черната Каролина отвърнала:
– Добре, мамо.

На другия ден Бялата Каролина минала край малките пръчки. Черната Каролина я спряла и казала:
– Бала Каролино, аз много те обичам, но не трябва да казваш за това на мама. Тя иска да те убие. Заради нея тези пръчици са сложени така, че воденичния камък да падне и да те премаже. Изсипи торбата върху пръчките – ето така!

А Бялата Каролина радостно се засмяла и гушнала с малките си ръчички Черната Каролина. Добре се справили, защото в торбата имало пет малки плъха и всички били премазани, когато паднал воденичния камък.

После чули силно топуркане и майката извикала:
– Хей, Черна Каролино, ти ли си?
– Да, мамо, аз съм тук – отвърнала Бялата Каролина.

Майката побесняла, когато видяла Бялата Каролина жива. Хукнала към мелницата да провери дали Черната Каролина е жива. Заварила я там кървави сълзи да рони, защото краката и ръцете така я болели, че не можела и крачка да направи. Майката не могла да разбере как така Бялата Каролина не била умряла и щяла да се пръсне от яд.

Тя завела Черната Каролина у дома и я сложила да легне в малкото си легло. После хукнала след Бялата Каролина, за да я погуби, но тя била избягала надалеч, там, където майката не можела да я намери.

Пътят отвел момичето до една широка река, която нямало как да премине. Внезапно от водата се протегнали множество черни като катран ръце и започнали да се сплитат като мост. Зачудила се Бялата Каролина дали да премине по моста или да се върне. Заплакала горчиво, после събрала сили, прекръстила се и хукнала по моста.

Когато стигнала до средата, ръцете се уморили и Бялата Каролина за малко щяла да се удави, но нейните дървени обувки заплували по водата. От всички страни около нея се струпали водни нимфи и вампири.

Внезапно една красива жена в бяла премяна, се втурнала да ѝ помогне. И макар че ноктите на злите същества дращели по дървените ѝ обувки и я дърпали надолу, Бялата Дама пристигнала точно навреме да я спаси, преди да се удави.

Бялата Дама се обърнала към водните нимфи и вампирите и наредила:
– Успокойте се! Спуснете се в най-тъмните дълбини и кажете, че аз ви пращам!
После повела Бялата Каролина към другия браг. Там я прегърнала и целунала. Заобичала я като свое дете, защото била толкова хубава.

Бялата Дама била кралицата на водите и горите и в своите владения можела да изпълнява всяко желание. Заради голямата си любов, тя казала на момичето, че ще му даде всичко, което пожелае.
– Искаш ли да хапнеш сладко грозде, Бала Каролино? – попитала кралицата.
После с вълшебната си пръчка докоснала една лоза и хоп – тя се отрупала с прекрасни гроздове!
– Искаш ли прекрасна рокля от коприна, Бяла Каролино?
После докоснала с вълшебната си пръчка една увиснала на лозата какавида и от там изпаднала чудно хубава небесносиня рокля от коприна, готова да се облече.

Нимфите и вампирите вече се страхували да доближават Бялата Каролина и тя била много доволна от това.
– Искаш ли да се повозиш на лодка? – попитала Бялата Дама и с един замах на вълшебната си пръчка докоснала един млад наутилус, който плувал във водата.
И хоп – в следващия миг пред тях се поклащала красива платноходка с опънати платна. Бялата Каролина получавала всичко, каквото пожелаела и била много щастлива.

Но един ден кралят минал оттам и звуците на фанфарите се разнесли далеч над водата и горите. Бърза, по-бърза от стрела, Бялата Дама се втурнала към Бялата Каролина и казала:
– Бяла Каролино, дойде време да се разделим. Никога повече няма да се видим. Преди да тръгна, може да си пожелаеш две неща и каквито да са твоите желания, аз ще ги изпълня.
След тези думи Бялата Дама изчезнала.

Тогава Бялата Каролина поискала Черната Каролина да дойде при нея. В миг сестра ѝ изтичала между дърветата и застанала до нея!

Двете Каролини отново били заедно. Но Бялата Каролина била тъжна, защото Черната Каролина не била красива като нея и като си спомнила обещанието на Бялата Дама, пожелал двете да станат еднакви.

В миг двете момичета започнали да се променят. Малки бели перца изникнали по раменете им и скоро целите им тела се покрили с перушина. Стояли заедно една до друга – два прекрасни бели лебеда! Оттогава досега те плуват нагоре-надолу в спокойната вода и никой не може да ги различи една от друга. А нимфите и вампирите все още не смеят да ги доближават.