Басни & Истории за животни

Бръмбарче

1мин
чете се за

Живяла престаряла баба. Къщичката ѝ била в планината, навръх висока скала. Веднъж отишла за дърва в гората. Събрала си съчки, върнала се вкъщи и какво да види? През прозорчето на къщичката ѝ си подал главата елен, с големи очи и разклонени рога.

Погледнала го баба, страх я обзело и хукнала да бяга. Насреща ѝ забръмчало златно бръмбарче.
– Защо бягаш, бабо? – попитало я то.
– Ах, бръмбарче! В къщичката ми страшилище е влязло. Не мога да го изгоня!
– Аз ще го изгоня, бабо! – рекло бръмбарчето и полетяло към къщичката.

Влязло вътре и забръмчало край ушите на елена. Той наострил уши и беж! – право в гората.

Зарадвала се бабата, наклала огън, турила гърне с бобец – бръмбарчо да нагости.
– Мило бръмбарче, остани при мене. Баба ще те нагости. Аз ще ида винце да купя, а ти се пази! Не доближавай гърнето, че ще си опариш нослето.

Останало бръмбарчето вкъщи. Забръмчало край гърнето и хоп! цопнало в боба.

Върнала се бабата. Затърсила бръмбарчето. Тук бръмбарче, там бръмбарче – няма го!…

Погледнала бабата в гърнето, и що да види? Бръмбарчето навирило носленце!…

Заплакала бабата, плакала и клела гърнето, че опарило на бръмбарчето нослето.

КРЕДИТ: „Бръмбарче“,приказка – Ст. Чешмеджиев – сп.„Пчелица“, 1919; РЕДАКЦИЯ: ©prikazki.eu;; КОРИЦА: Старинни карти с азбука

Подобни приказки