Битови приказки

Богатство и здраве

3мин
чете се за

Имало едно време млад раджа, който често боледувал. Веднъж той попитал първия си министър:
– Защо тъй често боледувам? Нима не се пазя достатъчно? Никога не излизам когато вали, обличам се топло, ям най-хубава храна. И въпреки това непрекъснато настивам и ме тресе, макар че взимам всички мерки. Каква е причината?
– Прекалено да се грижиш за себе си е по-лошо, отколкото изобщо да не се грижиш, – рекъл министърът. – Ако искаш, ще ти докажа това.

Министърът завел раджата извън града. Там срещнали един овчар. Цял ден той прекарвал на полето, едва заметнат с груба продрана дреха – мокрели го дъждовете и нощна роса, мръзнел на студа или се топял от жега. Храната му била малко хляб и студена изворна вода, а нощем спял в една колиба от палмови листа.

Министърът казал на раджата:
– Ти виждаш как живее този овчар и на какви лишения се излага. Питай го, често ли боледува и от какво?
Раджата попитал овчаря често ли го тресе, болят ли го костите, често ли се простудява. Овчарят се разсмял и казал:
– От нищо не боледувам, господарю. Аз от дете съм свикнал със студа и жегата и навярно затова те не могат нищо да ми направят.

Зачудил се раджата и казал на министъра си:
– Този човек навярно е особено здрав и силен, затова нищо не може да му навреди.
– Ще видим, – казал министърът и повикал овчаря да поживее в двореца.

За овчаря започнали да се грижат царските слуги, облекли го в разкошни дрехи, давали му отбрана храна, не му позволявали да излиза в дъжд или горещина, пазели да не стои на течение и да не си мокри краката.

След няколко месеца министърът заповядал да заведат овчаря във вътрешния двор, който бил покрит с мрамор и залят със студена вода. Там овчарят прекарал доста време и си измокрил краката. Животът в двореца вече го бил изнежил и той се разболял. Дълго боледувал и едвам се съвзел. След болестта отслабнал и пребледнял.

Тогава го завели при раджата, който останал много учуден от промяната. Когато разказали на раджата за причината, той не повярвал, че нещо толкова дребно се е отразило толкова зле на силния и здрав човек, който никога преди не боледувал.
– Ти забравяш, господарю, – казал министърът, – че през последните месеци той живя в двореца и отвикна от студа и влагата. Това, което се случи с овчаря, означава, че охолният живот се заплаща прескъпо – който е изнежен от такъв живот, рядко бива здрав. А скромният и по-близо до природата живот често дава крепко здраве, пази от болести. Сигурен съм, че сега след болестта овчарят ще предпочете да се върне на полето. Ти имаш богатства, но боледуваш, той е беден, но здрав. Ти не би се разделиш с богатството си и да получиш вместо него здраве. Може би овчарят ще предпочете здравето.

И овчарят наистина предпочел здравето. Той напуснал двореца и царското охолство и се върнал към простия, скромен и свободен живот в полето.

ПУБЛИКУВАНА: Богатство и здраве,в. Славейче, бр.3, 1938 – 1939, РЕДАКЦИЯ: Лорета Петкова

Всичкитворби