Битови приказки

Бездомни

4мин
чете се за

ВАНКАТА СЕ ПОВДИГНА НА ПРЪСТИ и погледна през прозореца. Голямата сладкарница гъмжеше от хора. Четирима свирачи свиреха нещо весело и хубаво. Един прислужник, облечен в чисти бели дрехи, сновеше около масите.
„Тука трябва да се влезе – помисли Ванката и потръпна от студ. – Топло е и хора много.“
Пет-шест души излизаха. Той се мушна помежду им и влезе незабелязано. Сви се в ъгъла зад вратата и сякаш задряма. Ненадейно изпод палтото му нещо шавна. А след това току до бузата му се подаде една остра муцунка.
– Шшт, Палешко! – перна Ванката муцунката. – Мирно!
Острата муцунка се гушна бързешком под палтото му и се спотаи.

Свирачите забързаха, заситниха и спряха отведнъж. Хората заръкопляскаха. Почнаха се шумни разговори. Сладкарницата заприлича на един голям бръмчащ кошер.
Ванката разкопча палтото си и пошепна тихичко:
– Хоп, Палешко!
Острата муцунка надзърна пъргаво и близна с езика студената ръка на Ванката.
– Хайде!

Из пазвата на Ванката изрипна едно малко кученце и се покатери на рамото му.
– Готово, господа! – звънна ясен, детински глас и накара всички да замълчат. Хората впериха очи към ъгъла зад вратата.
– Палешко, почни!
Палешко се шмугна с главата надолу и тупна леко на земята. След това направи рогач и застана „слуш“.

Ванката съблече палтото си и остана само по една пъстра, безръкавна моряшка фланела. Тънките му жилести ръце бяха зачервени от студ. Той се изпъчи и поздрави. После подскочи, преобърна се и пак се поклони.
– Нагоре с краката! – изкомандува той.
Палешко се изправи на предните си крака и запристъпва. Ванката се изправи на ръце и взе да го обикаля. Хората заръкопляскаха.
– Хоп, слуш! – сниши се Ванката.

Палешко подскочи и стъпи върху ходилата на Ванката. Ванката, изправен на ръце, дигна внимателно подвитите си крака нагоре. Палешко застана „слуш“. Тогава Ванката обходи на ръце сладкарницата надлъж и се върна пак, отдето беше тръгнал. Палешко скочи на земята. Двамата се настаниха един срещу други. Ванката издаде нова команда:
– Рогач!
И след големия смях на всички те се запремятаха из въздуха. Един, два – цели пет рогача. После Ванката сложи в предните лапички на Палешко шапката си и се облече. Палешко обходи масите и събра кой каквото подари.
Свирачите занагласяха инструментите си. Ванката прибра Палешко под палтото си. Закопча се и излезе навън.

Снегът беше превалял. Духаше студен, остър вятър. Звездите трептяха, като че замръзват. По улиците хрущяха стъпките на закъснели минувачи.
Ванката се спря под една електрическа лампа. Той бръкна в джоба си, извади подарените пари и ги преброи. Единадесет лева.
– Малко са – въздъхна Ванката. – Не стигат!

Вятърът го шибна по лицето, свирна в ушите му и замина. Палешко шавна под палтото и пак се спотаи.
– Виж ти! – помисли Ванката. – Трябва да му е студено.
Той поглади с ръка мястото, където се беше сгушил Палешко.
– Там стой, там стой! Щом си подадеш носа и ще те ощипе! – И Ванката ускори вървежа си.
Покрай него профуча шейна. Весели звънчета пееха по гривните на конете. Камшикът на файтонджията плесна сърдито над гърбовете им.
– Чу ли, Палешко? – засмя се Ванката. – Тях ги бият, пък аз не те бия. Кротувай!

Ванката възви и тръгна по една затъмнена улица. Почна да прехвръква сняг. Изведнъж нещо го бутна по крака. Чу се радостно скимтене. Ванката подскочи уплашено.
– Я – викна той, – Миша! Ти ли си, Миша? Тука е Палешко. Не бой се, няма да помръзне!
Миша, майката на Палешко, излая и почна да души. Палешко усети под палтото дъха на майка си. Той зашава й заскимтя.
– Добре, добре, ще се съберем – помилва Ванката Миша и разкопча палтото си. Палешко рипна и се стрелна към майка си. Миша го заблиза. Нещо сви сърцето на Ванката. Той сграбчи Палешко, гушна го под палтото си и рече нажалено:
– Пък ти, Миша! Палешко ще спи на топло в пазвата ми, ами ние с тебе къде ще спим?
Миша го погледна с големите си тъмни очи. Тя сякаш го разбра и се заумилква около му.

Корица: Великденския Заю-Баю, 1907Великденска картичка

Всичкитворби