– Ало!…
– Кой ме буди толкоз рано?
На съня ми кой побърка?
– Аз съм, мила жабурано,
аз – приятеля ти щърка!
– О-о! Приятел?!… Откога ли?
– Туй неверие ви бърка!
А да знаеш колко жали
булката ми – рече щърка, –
дето тъй от нас страните,
с нас загдето не дружите,
та помислих си, любезна,
раничко да те подиря –
с тебе в разговор да влезна;
чух, че търсиш си квартира,
аз пък имам – то се знае,
хем високичка – каква е,
пък и топличка – цял рай е!…
Май досещам се коя е –
рече жабурана плаха,
но не иска ми се мене
дом – на щъркела в стомаха!
Ето, ето – пак съмнение…
То на дружбата ни бърка!
Ала без да се обидиш –
убеждаваше я щърка…
….
– Ало! Aло!
– Чува ли се, мила жабо?
– Чува се… но много слабо!
