Битови приказки

Бабиното прасенце

Препоръчва се за възраст над 5 год.
1мин
чете се за

Имаше си баба прасенце. То беше беличко, хубавичко, със завита опашчица, с тънко гласенце. Като викнеше „кви-кви-кви“, сърцето на баба се топеше от радост. Всеки ден тя му правеше в коритцето попарка. То лапа, лапа, а баба го гледа и го милва като детенце.

Дойде Коледа. Разквичаха се прасенца. Всеки се готви да се облажи както трябва. Дояде се и на баба блажничко. Ех, няма що, ще се облажи и тя със своето прасенце. Баба повика съседа да го заколи. Той извади ножа, пък хем го точи, хем поглежда към бабиното прасенце. То гледа – нищо не разбира.

Ала баба се уплаши, изписка и на молба удари:
– Брат да си ми, не го коли, съседко! То ми е детенцето, то ми е радостта! Мене заколи, ала него пожали!

Изсмя ѝ се съседът, скри ножа и си отиде. А баба прегърна своето прасенце и цял ден не можеше да му се нарадва.

На Коледа седна баба на сиромашката си трапеза, па заяде сладко-сладко туршия и хлебец. Прасенцето лапа попарка от коритцето и се радва:
– Грух, грух!

prikazki.eu