Всички мислят, че книгите и вестниците са мъртви, смятат ги за нищожни дрипи и ги употребяват като неща бездушни, които нямат никакво влияние…
Но колко страшно се лъжат!… Не, братя! Книгите и вестниците имат душа. Те могат да мислят, могат да говорят и да правят добро, могат да правят и пакости.
Ала ще кажете: „Как тъй, може ли такова нещо?“ – Ето как.
Един лош вестник или една лоша книга са също тъй опасни, както може да е опасен един лош човек – мъж, жена или дете. Който прочита някоя лоша книга, прави същото, което би правил, ако се събереше с лоши другари. А който прочита добри книги и вестници, все едно, че се събира с добри хора, с добри другари. Кое от двете е по-добро и по-полезно, кажете ми сега?…
Всяка книга, всеки вестник има душа. Това е душата на писателя, на автора (съчинителя). Когато тая душа мисли и говори в страниците на книгата, тя въздейства върху онези, които я четат, също тъй, както би действал върху тях лично самият човек.
Писателят или авторът на книгата или вестника, които ти би взел в ръка, ще ти бъде другар, докато искаш ти, и ще ти говори онова, което той иска. И разбира се, ако този твой другар е лош, той ще ти напакости, добро няма да ти стори. Защото „лошите разговори развалят добрите нрави“.
От това се разбира, че голям бил някой като мене, или малък като тебе, млади читателю, той трябва да си достави добри книги и добри вестници за четене. Те ще му бъдат добри и полезни другари. Те ще му бъдат верни приятели, а не врагове. А още повече младите момчета и момичета трябва да се пазят от лошите книги и вестници: да не прочитат никоя книга или вестник, докато не се съветват за това с родителите или с учителите си. Защото влиянието, което една книга или вестник има върху ума и сърцето на читателя, е такова, което може да донесе полза или да го повреди веднъж завинаги.
КРЕДИТ: „Книгитѣ имат душа“, П.Р.Славейковъ – в.„Врабче“, бр. 6 (година 14-та), издава „Хемусъ“; РЕДАКЦИЯ: ©prikazki.eu 2023;