Истината за Свирача от Хамелин

Тази легенда е вдъхновила Гьоте да създаде „Der Rattenfänger (Ловецът на плъхове)“, Братя Грим – „Die Kinder zu Hameln (Децата от Хамелин)“, 1816г. както и най-популярната едноименна поема на Робърт Браунинг (Robert Browning). Макар всеки автор да променя по малко историята, основните елементи си остават все същите.

Свирача е нает от градската управа на Хамелин да отърве града от плъхове. Подмамени от вълшебната музика на магьосника, гризачите се изнизват през градската порта и послушно се хвърлят в реката. Когато градският съвет отказва да плати уговорената отплата, доскорошният спасител се превръща в зловещ съблазнител – омаяни от вълшебната музика, децата на Хамелин тръгват след него и изчезват сякаш вдън земя.

Хамелин е действителен град, съществуващ до ден днешен и прилича на току-що излязъл от приказката. Туристически водачи, пременени в пъстри дрехи, развеждат любопитните туристи край изумителните ренесансови сгради от 16 век – великолепен пример за местната Везерска архитектура с готически фронтони, надвиснали злокобни горголи и многоцветни дърворезби по фасадите.

Днес градът е подвластен на туризма и всичко е свързано със Свирача. Специалитетът в местните ресторанти е „Миша опашка“, направена от фино нарязано свинско, пекарните предлагат всякакви кифли и сладкиши във форма на мишлета. Градският музей забавлява своите гости със светлинното представление „Свирача“, а сувенирните магазинчета са затрупани с вдъхновени от легендата споменчета – стига да искаш, може да отнесеш у дома купища тениски, магнитчета за хладилници, чаши и флейти на Свирача.

На пръв поглед всичко изглежда като чудесно смазана туристическа машина, но зад лъскавата, весела фасада се крие нещо мрачно и дълбоко, което обяснява защо тази легенда до ден днешен така ни вълнува. Няма как Свирача да не предизвика първичен страх у хората.

Туристическите маршрути ни отвеждат към недвусмислени доказателства, че през далечния 13ти век нещо наистина се е случило. Защото най-впечатляващото в Хамелин не е прекрасно запазената средновековна архитектура, а фактът, че случката безспорно е действителна.

Доказателството е гравиран надпис на каменна плоча, която може да се види на така наречената „къща на Свирача“ – частен дом, издигнат през 1602г., но подобна стела е била вградена в прозоречната рамка на съборената преди това сграда. Надписът гласи:

„През лето Господне 1284, на 26 юни, деня на Св.Св. Йоан и Павел 130 деца, родени в Хамелин, бяха отведени от свирач, облечен в пъстра дреха. Преминаха край Голгота до Копенберг и изчезнаха завинаги.“

Този надпис не е единственото свидетелство. Запис в градската книга с дата 1384г. гласи: „100 години от изчезването на децата“. В градската църква Св.Николай, разрушена през 17 век, е съществувал стъклопис, описан в по-ранни източници, който е изобразявал как Свирача води няколко деца с лица, бели като духове.

Ръкопис от Люнебург от 15 век, както и други от централната част на Долна Саксония, споменават подобна случка: 130 деца са изчезнали на 26 юни 1284г., като тръгнали след един свирач, облечен в пъстри дрехи, към място, наречено Голгота или Копен.

Омайният Свирач днес пак е повел същинска върволица нови почитатели – изследователи историци, всеки със свой отговор на загадката от Хамелин, станала на 26 юни 1284г.

Една версия счита, че Свирача е изпратен да вербува хора, които да заселят пустеещи райони и децата от Хамелин са поели към Източна Европа. Други учени вярват, че са тръгнали към Трансилвания. Трети доказват, че са се заселили край Берлин и за доказателство използват удивителното съвпадение на фамилни имена, типични единствено за Хамелин и споменатия район край Берлин. Тази теория се подкрепя и от факта, че точно по същото време тези земи са превзети от датчаните и е трябвало спешно да се заселят.

Има още по-странни теории. Някои историци предполагат, че легендата отразява детския рицарски поход през 13 век, който е част от поредицата рицарски походи през Средновековието за отвоюване на Светите земи. Други предполагат, че децата са станали жертва на Черната чума, макар че историческият период не съвпада.

Любопитна е теорията, базирана на странен средновековен феномен – „Танца на Свети Витус“. За пръв път тази танцова зараза е документирана в Европа в началото на 11 век като форма на масова истерия – хората танцували в групи или по отделно, завладени от непреодолимо желание да танцуват. Понякога танците не спирали цяла седмица – танцьорите се въртели като пумпали, без да могат да спрат – скачали и пеели в транс до премала и често до смърт.

Неоспорими исторически факти сочат, че странната мания е започнала в град Ерфурт, южно от Хамелин, където според документите група деца обикаляли от град на град и лудешки се въртели. Според хрониките скоро едни от децата издъхнали от изтощение, а оцелелите останали до края на живота си с тремори. Може танцовата мания да е обхванала и Хамелин и децата да са заиграли под неустоимата музика на Свирача.

Всички тези хипотези имат една слабост – пренебрегват и не дават смислено обяснение на точно посочената дата, когато децата изчезват. Какво се е случило, дали градските власти не са опитали да скрият нещо? Нещо тъй драматично, че с векове се предава от уста на уста?

Всички хроники са единодушни за датата на изчезването – 26 юни. В този ден се празнува езическото слънцестоене. Документиран факт е, че децата тръгват след Свирача към Копен, превеждан обикновено като „хълмовете“. В Германия лятното слънцестоене се празнува с палене на огньове по хълмовете.

Може Свирача да е бил езически магьосник, който е повел децата от Хамелин да празнуват на хълмовете, когато местната християнска общност, с надежда да спечели нови привърженици, е издебнала и изклала цялата група. Не толкова кръвожадна теория предполага, че са дали децата за послушници в околните манастири.

Безспорно легендата пресъздава реална историческа трагедия, но подробностите ще останат тайна завинаги. В замяна получаваме един вид артистично изкупление. Приказката е преведена поне на 30 езика и винаги се нарежда в топ 10 най-популярни истории на Братя Грим. И до днес се появява в художествени, литературни и музикални произведения.

Историята за Свирача е общочовешко културно наследство, удивителна метафора на дълбоката мъдрост, че всяка измама се наказва със загубата на най-свидното – нашите собствени рожби, нашето бъдеще, резултат от нашия общ труд, които бихме създали, ако си сътрудничим честно.

Свирача всъщност ни учи да се обединяваме, да не се мамим и да творим заедно.