Ян Хуверньор (J.J.A. Goeverneur – Ян Якоб Антони Хуверньор), роден на 14 февруари 1809 г. в Хувелакен, е нидерландски литературовед, поет, (детски) писател и преводач, най-известен с детските си стихотворения, много от които по-късно превърнати в песнички, любими и до днес.
През 1825 г. той се записва да следва теология в Гронинген, но литературата го привлича много повече и бързо сменя специалността си. Острото му перо бързо става популярно сред студентите в Гронинген. От 1929 г. е сред първите редактори на Гронингския студентски алманах и публикува в него под псевдонимите Хет Влихенде Схип” (Летящия кораб) и Ян де Реймер (Ян Римувача)
Едва 21-годишен той взима участие като доброволец в пехотата на редовната нидерландска армия и участва в боевете при Хаселт по време на Десетдневния поход, за което е отличен с орден „Метален кръст 1830-1831”.
След приключването на военните действия Ян Хуверньор продължава да следва литература в Лайден. Завършва през 1836 г. и се установява в Гронинген, където изкарва прехраната си с писателска дейност.
Превежда в новаторски за времето си стил – свободно и по смисъл – повече от 180 книги, сред които и произведенията на Х.К.Андерсен. Както в преводите си, така и в собствените си произведения за деца Ян Хуверньор скъсва със скования и поучителен тон, който е бил обичаен за детските книги в Нидерландия по онова време.
Заради забавното и съобразено с децата съдържание, а и заради многото звукоподражателни елементи, детските песнички по стихове на Ян Хуверньор и до днес се пеят в Нидерландия и Белгия и са много популярни сред децата.
За любимото си Студентско братство на Гронинген Ян Хуверньор написва „Песента на меча”, тържествен химн, който и до днес се изпълнява, когато Сенатът на братството напуска Тържествената зала.
През 1843 г. Ян Хуверньор основава вестника „Хет хьойсвринд” (Домашен приятел), в който се обявява за сдобряването на Северна и Южна Нидерландия (както по онова време са се наричали Нидерландия и Фландрия, северната част на Белгия) и който ръководи до 1881 г. Ян Хуверньор никога не се оженва и не забогатява от литературната си дейност: писателският и преводаческият труд са били много зле заплатени.
Умира на 80-годишна възраст на 18 март 1889 г. в Гронинген. Красивият му гроб и до днес се поддържа от Студентското братство на Гронинген.
Благодарение на Елена Димитрова, преводач от нидерландски и немски език , приказките на Ян Хувеньор се публикуват за пръв път на български език.
АВТОР: Елена Димитрова, по материали от Wikipedia и Digitale Bibliothheek voor de Nederlands letteren
