Васил Попович

1883 – 1897
България

Васил Попович е роден на 18 октомври 1833 година в град Браила, в семейство на търговци, преселници от Ямбол.

През 1856 г. постъпва в Киевския университет, а две години по-късно се прехвърля в Московския университет, където следва литература като стипендиант на Иван Денкоглу и граф А. С. Уваров. Там се сближава с Л. Каравелов, Марин Дринов и други сънародници.

Активно сътрудничи на различни периодични издания докато преподава български и френски език в Молдова, а после в България. Доказва се като продуктивен строител на съвременна България и един от родоначалниците на българския културен живот, за което говорят отличията, с които е удостоен – ордените „Св.Александър” IV степен (1884) и „Св.Станислав“ III степен.

Във всичко на света има поезия и то защото всяко нещо, твар или създание божие, носи отпечатъкът на неговото творение, защото всяко дихание гледа на нейният мир чрез нейното посредство. […] Всеки човек е поет […] и всеки човек си носи сърцето и душата навсякъде, и, че без тия два непосредствени проводника човек не би могъл лесно да се съчетае съзнателно със самата природа и да се едини с външните мирове.

Васили Попович продължава делото на Петко Славейков в областта на детската литература. Той е автор на първата българска детска стихосбирка „Детска гусла“ (1880 г.). Негово основно поетическо вдъхновение е природата. Творбите му „Пролет“ и „Цвете мило, цвете красно“ получават и мелодия, като стават много популярни училищни песни.

Паралелно с многоликата си литературна дейност той се изявява и като художник – много от рисунките му са запазени в неговия архив.

prikazki.eu